Изложба с избрани творби на Илия Бешков гостува в ХГ „Ст. Доспевски”

Пазарджик — 12 юли, 2018 в 12:05 часа.


Художествена галерия „Илия Бешков”- Плевен гостува с изложба „Избрани творби от Илия Бешков – рисунки – карикатури – гвашове” в Художествена галерия „Станислав Доспевски”. Официалното откриване на изложбата ще се състои на 19 юли в 18 часа.
Експозицията представя 125 рисунки, карикатури и гвашове на художника Илия Бешков (1901-1958), избрани от колекцията на галерия „Илия Бешков”, която наброява общо 1200 творби, мащабна по обем, съдържание и с изключително национално значение. Гостуващата изложба с избрани произведения, представя основни теми за художника, човека и учителя Бешков – социална, политическа и битова сатира, религиозни сюжети, илюстрации, скици, гвашове, моливни рисунки.

***

ДА НАРИСУВАШ ТОВА, В КОЕТО ВЯРВАШ

Творчеството на Илия Бешков се радва на широка популярност по артистичност и съдържателност – едва ли има българин, който не може разпознае творбите му в многоликия цвят от родно изкуство. Неговата графика няма как да бъде поставена другаде освен там, където се намира – в една страна като България и в конкретен период от историята си. В същото време, дълбоко емоционална, човешки разтърсваща, тя въздейства далеч извън граници и конкретна рамка.

Днес съхранените в ХГ „Илия Бешков” рисунки на социална, религиозна и учебна тематика; скици, илюстрации, гвашове; политическа сатира, надхвърлят внушителния брой 1200. Пожълтели листи, изрисувани скицници, случайни картончета пазят трескавия нервен дух на художника и учителя Бешков; на честния порив и жадната вяра с надежда.

Невъзможно е да покажем всичко. Където и да е. И залите на нашата художествена галерия „Илия Бешков“ не могат да вместят съхраняваното наследство. Най-вече заради твореца Бешков, комуто рамката време/пространство най-малко приляга, комуто живота тъй много сякаш е дал, а сетне в повече взел…

Човекът с широка усмивка над случайните неща – струва революции и войни, а Дон Кихот е на стремената на Росинант– животът се случва твърде бързо дефилира с помпозни слова, гръмки партийни клетви и междусъюзнически обещания, дръпва завесите на семейното ложе, слиза по стълбите, вапса обувки, струва свади, клетви, притихва, среща се с Бог… И човекът в живота, жив и сложен съучастник на това, което е – изкуството да бъдеш съпричастен. „Нито ангел, нито животно, повече поет, отколкото работник”, е в сърцето на Бешков.

В многообразие от рисунки, типажи, характери и скици с тук-там задъхана фраза: „Дълбочина”, „Обем”, „Светлина.”…

Тези 125 творби са щрих от мисълта и широкия сюжетен диапазон в творчеството на Илия Бешков; помощник в усета за живот на отминало динамично призивно време от родната ни емоционална България и стара Европа. Пътуваме с него ние, зрителите, струваме се герои днес в тази психологическа ситуация; обострил сетивата ни в делнично мислене в семплите рамки на сегашен живот.

Нашата цел като галеристи и пазители на тези безценни 1200 рисунки е да представим удожника Илия Бешков без определения. В светлината на правенето и търсенето, и кой знае дали би се съгласил днес с нас – в намереното. Без пластовете на времето, което позна/припозна Бешков като нечий. До него самия: „Цялата горчивина на своя живот аз превръщам в усмивка – искрена и чиста, с която дарявам първия срещнат човек.”

Антония Караиванова

Главен уредник на ХГ „Илия Бешков“ – Плевен

Илия Бешков (1901-1958)

Роден на 24.VII.1901 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско.
През 1918 година завършва гимназия в Плевен. Основава първа земеделска младежка дружба „Ралица“ в родното си село.
1918-1920 г. – Следва в Юридическия факултет на Софийския университет.
1920-1921 г. – Учителства в с. Долни Дъбник.
1921-1926 г. – Завършва специалност „Живопис “ в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов.
1922-1923 г. – Печата карикатури в списание „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“. Илюстрира изданията на „ Т. Ф. Чипев“ и „Хемус“.
Арестуван за участие в Юнското въстание 1923 г. и повторно арестуван след априлските събития 1925 г.
От 1928 г. сътрудничи на в. „ Пладне “ и редица издания: „Вик“, „Земеделско знаме“, „Лик“, „Сеяч“, „Щит“, „Щурец“, „Съвременник“, „Жар“ и др.
1930 г. – Член на дружество „Родно изкуство“ и участва във всички изложби на българските карикатуристи.
1936 г. – Създава цикъла „ Испанска хроника“.
1938 г. – Първа и единствена самостоятелна изложба в София.
1945 г. – Преподавател по рисуване и вечерен акт в Художествената академия.
1950 г. – Преподавател по илюстрация и оформление на книгата в Художествената академия.
1953 г. – Редовен професор в Художествената академия; завежда катедра „Графика“ до края на живота си.
1955 г. – Удостоен със званието ,,Народен художник“.
Умира в София на 23.I.1958 г.







Етикети: , ,

Напишете коментар

Трябва да влезете в системата, за да пишете коментари.

Обратни връзки

Направи връзка