За Валери Симеонов и Хората…..

500
Снимка: Искане за оставка на Валери Симеонов в Пазарджик

Така се случи животът ми, че една голяма част от него премина в работа с деца с увреждания. Познавам в дълбочина животът и проблемите им. Познавам в дълбочина и мъката на тези семейства. Познавам и начинът им на мислене. Голяма част от тях крият до последно за проблемите си. Обикалят лекари и специалисти до припадък и се опитват поне частично да компенсират спецификата на децата си. За срам на мъжката половина от човечеството, голяма част от тях напускат семейството при появата на дете с аномалия у дома. Да, това е факт, много мъже не издържат и се махат, при появата на такива деца. Дълги години тези деца бяха тема табу. За тях не се говореше, изпращаха се в специализирани заведения. Преди години филмът на Николай Волев „Дом №8“, в който ставаше дума за такива заведения разтърси България. Искрено съветвам да го гледате, ако досега не сте успели. И тогава ще разберете защо протестът на майките на деца с увреждания е нещо изумително за нашите географски ширини. Желанието им да останат до децата си е героизъм, който за хора като Валери Симеонов явно е неразбираем. Народопсихологията ни налага да не говорим пред обществото за проблемите у дома. „Каквото и да се случи у дома, трябва да си остава между стените му“, гласят съветите на по – старите хора към младите семейства.

И най – страшното при тези семейства е, че се обвиняват за проблемите при потомството си. А истината е, че това може да се случи на всеки. Вярвайте ми, никой не е застрахован. Виждал съм деца с аномалии, както при семейства със скромни възможности и интелект, така и при научни работници. Може да се случи на всеки!

Защо написах това дотук? Единствената причина, която извади тези хора на улицата е въпросът: Какво ще стане с детето ми след мен? Напълно е възможно някоя политическа сила да лови риба в мътна вода и поощрява протестът, но за мен водещото в действията на хората е именно отговорът на този въпрос. Защото държавата, чийто граждани са и тези деца не подава никакви сигнали към обществото, че ще промени отношението си към тях и ще ги приеме като пълноправни членове на обществото. А нашата, българска държава има много основания да се срамува, меко казано от репресивни решения, които са взимани спрямо хора с увреждания. Така, че въпросът на родителите е съвсем резонен.

Ще повторя – самият факт, че родителите излязоха на улицата е уникален, защото те са свикнали да мълчат за проблема и обвиняват себе си за него!

Сигурно хората с увреждания и техните родители не предлагат най – добрите решения. Сигурно е, че работата им не е да са законотворци, тяхната работа до гроб ще бъде да са родители. Защото така е решил животът.

Но да ги обвиниш, че спекулират с децата си означава, че не познаваш проблемите им, а това е част от работата на вицепремиера по демографската политика. Тези хора се преминали през ежедневни изпитания, за които вицепремиерът очевидно даже не е чул и не може да си представи. За мъката, болката, унижението и самообвинението. За безсънните нощи и кошмарите през няколкото часа сън.

Нямате право на такива думи, господин вицепремиер! И оставката е най – малкото, което можете да направите, защото грехът ви е много по – голям от служебното ви положение в момента.

Истинската ви присъда ще дойде от Началника, както го назовава премиерът ви.!