АБЗ: „Гражданска отговорност“ трябва да скочи драстично

Асоциацията иска значително увеличение на застраховката "Гражданска отговорност"

616
Снимка: Архив

Публикуваме без редакторска намеса анализът на Асоциацията на българските застрахователи с ясното разбиране за значимостта на проблема и това, че приемането му не е еднозначно.

С решение на ВКС от 21.07.2018 г. чувствително се разшири кръгът лица,  имащи право на обезщетение за смърт на близък в случай на смърт при ПТП, като се включват дори и такива без роднински връзки. Това решение има тежки социални последици, изразени в драстично увеличаване на цената на най-масовата застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Разчетената „нова“ цена на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ ще бъде непосилна за българските домакинства. Един пенсионер, например, ще трябва да задели 2 или 3 от 12-те си пенсии за задължителната застраховка, ако иска да продължи да управлява автомобила си. На практика ще бъдат засегнати всички домакинства в страната, като се има предвид, че броят на полиците в момента е  3 053 317.

 

Причината за негативното въздействие на решението на ВКС е, че то отваря врати за завеждане на множество нови претенции от лица, които не са имали досега право да претендират за обезщетение. Данните само от Софийски градски съд за юли и август 2018 години сочат, че близо 1/5 от заведените дела са именно от този кръг лица. В допълнение, твърденията, че размерът на обезщетенията за новия кръг лица ще бъде по-нисък и ще трябва доказване на емоционална близост не отговарят на вече оформящата се съдебна практика. Последните съдебни решения определят обезщетения на новите правоимащи близи до старите.

 

Наред с непредвидимо високия и лавинообразно нарастващ брой на лицата, претендиращи за обезщетения, самият среден размер на обезщетенията за „болки и страдания“ е изключително висок в сравнение с присъжданите в Европа и в сравнение с присъжданите такива в България при други случаи, например при смърт в вследствие на медицинска грешка (размерът е законоволимитиран между 30 000 – 90 000 за всички наследници).  Обезщетението за неимуществени вреди „болки и страдания“ е само една част от обезщението, предвидено по закон в случай на смърт при ПТП. В „общото“ обезщетение се включва и това за имуществени вреди (загуба на доход, издръжка на деца, медицински разходи и т.н.)

Но в България, поради ред причини, фокусът е поставен върху обезщетението за неимуществени вреди „болки и страдания“. Анализът на АБЗ на европейската практика в областта ясно демонстрира съществени разлики. В Европа средното обезщетение за болки и страдания се движи между 5-25 000 евро на лице. В България за 2017 г. то е в размер на 118 000 лв. на лице, като е трайна тенденцията за нарастване на размера през последните 5 години. Проблем е също, че тези високи обезщетения не достигат в пълния си размер до наследниците. По официална информация от КФН, значителна част, в някои случаи до 50-80% от присъдените обезщетения отиват за такси и хонорари на малка група адвокати.

Щетимостта и особено смъртността в резултат на ПТП също е основен фактор, който пряко влияе на цената на застраховката ГО. И тук сравнението с Европа е особено показателно – 49 са смъртните случаи на 1 млн. население средно за Европа за 2017, при 96 за България.

Тази ситуация оказва огромен натиск върху застрахователната индустрия. Размерът на допълнителните обезщетения, които трябва да се изплатят само за покриване на претенции по минали събития на новите правоимащи да е между 800 милиона и 1,3 милиарда лева, ако се запази сегашния размер на присъжданите обезщетения.

Подобни средства могат да бъдат осигурени само чрез драстично увеличение на цената.  В крайна сметка, покриването на  увеличения размер на обезщетенията за неимуществени вреди в резултат на ПТП, го плащаме ние, чрез застраховката ГО.

АБЗ като професионална организация има отговорността  и социалния ангажимент да посочи проблема и социалната му цена. Застрахователната индустрия категорично няма интерес от наложителното в тази ситуация драстично повишаване на цената, защото то би имало силен негативен ефект върху обществото като цяло.

Големият въпрос е, че като общество сме изправени пред избор – дали да оставим ситуацията с високите обезщетения за неимуществени вреди без промяна, като платим за това с високи (непосилни) цени за ГО или да се въведе ясен ред и предвидимост чрез методика, да се въведат ограничения в размера на обезщетенията за неимуществени вреди „болки и страдания“, да се засили дела на обезщетенията за имуществените вреди и в резултат да имаме  цени на ГО,  отговарящи на жизнения стандарт на българите.

Според АБЗ стъпката в правилната посока е въвеждането на ясни правила при определяне на обезщетенията.  Наложително е да започне работа по дългосрочно решение, а именно разработване на Методика, която да дава ясни и обективни критерии, по които правоимащите лица да получат заплащане на обезщетения за имуществени вреди. Комбинацията от лимитиране на обезщетението за неимуществени вреди при смърт на пострадалото лице и въвеждане на измерими критерии за имуществените вреди (напр. издръжка в съответствие с дохода на пострадалото лице) ще позволи справедливо обезщетяване на правоимащите лица без да се засягат необосновано интересите на застрахованите.

Междувременно, обаче, е наложително в Кодекса за застраховането да се въведат еднократни и фиксирани размери на обезщетенията във връзка с неимуществените вреди на увредените лица, изразяващи се в морални болки и страдания, в резултат от смъртта на близък при пътнотранспортно произшествие. Тези фиксирани обезщетения следва да са съобразени с европейската практика и със стандарта на живот в България. Освен това, наличието на законово определени лимити  ще защити наследниците от посредническия произвол, който на практика ги лишава от обезщетения към момента.