В края на полусезона ….

И през това първенство Югозападната трета лига си има фаворит и това е "Хебър"

305
Снимка: Архив

Хебър приключи есенния полусезон на върха в Югозападната трета лига. Очаквано и заслужено. С оглед създадената организация, амбиции и направената селекция. Основната част от футболистите вече втора година са заедно, което е достатъчно време и това съвсем не е без значение. По различни причини отборът бе напуснат от няколко основни футболисти. През тази година „Хебър“ вече не можеше да разчита на най – добре представящият се през миналото първенство Димитър Илиев, въпреки огромните усилия на ръководството да го задържи в състава. Тръгна си и Ангел Лачов, който така и не остана доволен от статута си на резерва в отбора на Танчо Калпаков. Седмица преди началото на първенството от отбора бе освободен Мурад Ибраим. Калпаков бе принуден „на пожар“ да търси негов заместник и идването на Стоилков в Пазарджик бе успешен трансферен удар, който заздрави защитната линия на пазарджиклии. Заедно с Газелата на „Г. Беновски“ акостира и Александър Александров, който заедно с привлечения Георги Недялков трябваше да реши проблемите в атаката на „Хебър“. Използваните от Калпаков схеми на игра /основно 4-3-3 и 3-4-3/ бяха обезпечени с футболисти. Калпаков държеше двамата крайни защитници – Иванов и Павлов да се включват активно в атакуващата фаза. Освен тях свобода бе дадена е на щурмовака Руслан Иванов, който през есента реши важни за Хебър мачове. През различни периоди по фланговете играха Цветелин Тонев, Кико Георгиев, Атанас Велев и Серафим Михайлов, подкрепяни сериозно от крайните защитници. По време на „ерата Калпаков“ в средата на терена се редуваха различни футболисти, което не бе прието еднозначно. Изобщо непрекъснатото „въртене на състава“ изигра лоша услуга на наставника. Старшията на отбора извади от състава за решителния мач в Панагюрище Александър Александров, който в предишния кръг направи хеттрик, а остави на терена невзрачния в този мач Георги Недялков. Александров така и не успя да си върне игровата форма до края на полусезона.

Смяната на Калпаков с Митов, постави на изпитание новия наставник, който трябваше да довърши полусезона със селекцията, направена от Калпаков. На този етап не може да се твърди, дали новият треньор изповядва друга футболна философия или просто играе по схема, която е съобразена с качествата на футболистите, с които разполага, но промени в Хебър има и това е съвсем нормално. При Митов отборът играе по – прибрано, с повече мисъл в защитна фаза. С идването му от отбора бях освободени по различни причини Иван Иванов, Николай Хаджиниколов и Стефан Лачов. Крайните защитници Геров и Павлов вече не се спускат „хазартно“ в атака, а понякога Митов използва Краев и Велев, в някои случаи и Идризов като класически дефанзивни халфове и играе система 4-2-3-1. Безспорен факт е, че с идването му „разцъфна“ таланта на Анди Краев. Митов постави на десния фланг на атаката Руслан Иванов, вляво Цветелин Тонев, а в сърцето на полузащитата играе Кико Георгиев. За съжаление, отборът продължава да вкарва трудно, прави невероятни пропуски и привържениците продължават да тръпнат на трибуните до последния съдийски сигнал. Факт е, че Хебър вкарва малко голове. Доказват го мачовете, спечелени с минималното 1:0.

Преди няколко дни Николай Митов обяви, че спряганите нови попълнения в „Хебър“ са спекулация и отрече, че се е работило по селекция. Самият Митов обаче на въпрос на Ра1 призна, че има на разположение и работи с 13-14 футболисти, което е съвсем недостатъчно за амбициите на „Хебър“. Нещо повече, Митов коментира, че целта му не е само да вкара отбора във Втора лига, но и да изгради достоен и конкурентен отбор за втория ешелон. Това няма как да стане без привличането на нови и качествени футболисти. Контузията на Стоилков в Сапарева баня, която се очертава да бъде продължителна поставя нови предизвикателства пред наставника. При тази ситуация, най – малкото за създаване на конкуренция е необходимо да се привлекат поне още двама. Митов трябва сериозно да се огледа и за флангови атакуващи футболисти, защото е очевидно, че наставникът ще разчита на игра по тези зони. Дали ще е Димитър Макриев или някой друг, Николай Митов ще трябва да открие футболистът, който от две-три положения да вкарва гол, а да не се разчита единствено на Руслан Иванов да решава завързани мачове.

Ще завърша, връщайки се към началото. В началото на сезона написах, че през тази година всички отбори ще губят точки. Няма да има отбор, който да завърши сезона с пълен актив от 34 победи или с един – два равни мача, защото в първенството няма изявен фаворит като ЦСКА – 1948 през миналата година.

Всъщност има и това е „Хебър“!