Почитаме паметта на Света Варвара

127
Снимка: Архив

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3-ти век и починала през 305 или 306-та година. Паметта и се почита както в православната, така и в католическата църква на 4 декември. В православието Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят.

Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Никомедия. В свое проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че Св. Варвара е родена в с. Елешница, Благоевградско, което в древността се е наричало Илиопол. Варвара се отличавала с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула, далеч от похотливи очи. През времето, когато е затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема светото кръщение.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.

През 6-ти век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12-ти век те са преместени в Михайловския Златовръх манастир от Святополк, а от 1930 година почиват в Патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев.

У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езически и християнските обичаи. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и „баба Шарка”. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Вярвало се, че на този ден се извършвали и гаданията, коя девойка за кой момък ще се омъжи. В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава и Свети Никола има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.