Богоявление – традиции и вярвания

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи

209
Снимка: Кръщение Господне /фрагмент от Кремиковския манастир/

Богоявление е един от най-древните християнски празници. Отбелязва се на 6 януари (Йордановден) и е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Исторически празникът в различните християнски традиции е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово) и днес различните християнски деноминации го празнуват различно.

Народът нарича празниците Богоявление и Йордановден с общо име „Водици“, заради връзката им с водата.

Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Исус в река Йордан се появява Бог в  своята триединна същност: Синът – Христос, Свети Дух- във вид на гълъб, който каца върху Христос и гласът на небесния отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е негов син.

Според православния календар празникът Йордановден отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Оттук и названието на празника.

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва „нов“ огън в семейното кандило. Там се полагат и новите рождественски китки.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.