Волейболният Хебър мечтае смело!

Хайде, да оставим сметките настрани и се насладим на представянето на момчетата, защото такъв отбор не се събира всяка година! Такъв волейбол не се гледа всяка седмица! Да оценим това, което имаме и му се радваме

2578
Снимка: Кадър от домакински мач на Хебър

Преди около година написах текста „Защо смятам, че сезонът на Хебър е отличен“, в който се опитах да опиша впечатленията си от първото участие на отбора в Суперлигата. Тогава оценките за представянето на „тигрите“ бяха поляризирани и се клатушкаха от „Осанна“ до „Разпни го“.

Сигурно с тези редове ще предизвикам отново максималистите, които ще ме упрекнат в липса на амбиция, но се чувствам длъжен да припомня някои факти от този втори, подчертавам ВТОРИ сезон в най – силната лига на страната. Хайде, кажете ми, коя е тази човешка дейност, в която само след две години имаш самочувствието да кажеш, че си най – добър в страната? Дали за две години работа се става най – добър стругар, най – добър шофьор, най – добър каруцар или най – добър управленец, например? Едва ли! Умишлено посочих дейности, които са индивидуални, за да ги сравним с това да събереш на едно място 20-на човека със специфични характери, да им предложиш кауза, да им създадеш условия за работа, да ги направиш отбор за един сезон и като капак на всичко да влюбиш цял един град в него. Далеч по – трудно е!

Пиша тези редове преди началото на полуфиналните плейофи за определяне на шампиона на страната, в които може да се случи всичко. През този забележителен сезон Хебър стана носител на купата на страната, спечели първо място в редовния сезон, доби и право за участие в европейски турнир. Очаквахте ли го преди три години, когато стартира проектът ВК „Хебър“?

След финала за купата за страната, видях на терена щастливия Тодор Попов, който изпаднал в искрена еуфория ми каза: Видя ли! Никой не вярваше, когато преди три години казах, че за три години Хебър ще стане шампион. Отговорих му, че и аз не вярвах.

Първите ми подозрения, че това може да се случи се появиха през лятото, когато при един разговор с Атанас Петров той ми разказа за селекцията, която е организирал. За колектива и задружността на момчетата хвалбите не спират и днес.

Спортно техническото ръководство и момчетата направиха фурор през този сезон. Средната посещаемост на домакинските мачове надхвърля 1 500 зрители. Мечта за отборите от другите градове. След загубата на Хебър от ЦСКА в Пазарджик тази публика близо пет минути изпращаше своите с ръкопляскания. С идването на пролетта из центъра на града може да се видят момчета и момичета, които играят волейбол, с екипи на Хебър. Не, не е организирано и никой не ги е накарал! Правят го от любов към играта! И тази любов не е дошла от телевизора.

Сезонът не е свършил. Останаха четирите най – добри отбора. Сред тях е и Хебър. Предстоят мачове с Добруджа, които трябва да решат кой от двата отбора ще отиде на финала. Искаме да е нашият. И момчетата го искат. Един познат ми предложи бас, че Хебър няма да отиде до мачовете за определяне на шампиона. Друг ми каза, че един от волейболистите му казал, че приема шампионската титла за Хебър като кауза на живота му. Разлика в мисленето! Просто единият има мечти! Отказах баса!

Хайде, да оставим сметките настрани и се насладим на представянето на момчетата, защото такъв отбор не се събира всяка година! Такъв волейбол не се гледа всяка седмица! Да оценим това, което имаме и му се радваме!

Волейболистите на Хебър мечтаят смело! И ние!