„Бригада нов дом“ помогна на самотна майка, вкопчена в сянката на миналото

Трагедиите за майката на Пепи продължават, когато в рамките на година тя губи родителите си, а три месеца по-късно съпругът й я напуска окончателно

1379
Снимка: bTV

Вчера социалният проект на bTV „Бригада нов дом“ разказа историята на майка, която отглежда сина си в потопен от тежки спомени двустаен апартамент. Преди появата на Мария Силвестър и бригадата тя не успяваше да види ясно настоящето, заслепена от гъстата мъгла от спомени и разочарования. Това се промени само за 5 дни, когато апартаментът, приеман като място за временен подслон, се превърна в уютно пространство, предвещаващо едно по-светло и щастливо бъдеще.

Дафинка израства в щастливото семейство на двама грижовни и отдадени родители. За да подсигури нейното бъдеще, бащата купува апартамент, който любимата му дъщеря да превърне в убежище на семейното щастие, топлина и любов. Тогава съдбата среща Дафинка с добър и харизматичен мъж, който успява да спечели сърцето й със своето изключително чувство за хумор. След като сключва брак, двойката заживява заедно в изпълнения с мрак днес апартамент. След година съвместен живот, Дафинка с радост разбира, че е бременна, но за съжаление не успява да задържи плода. Тази трагедия бележи и началото на поредица от неприятни за семейството събития.

Година по-късно на бял свят се появява нейният син Пепи и връща щастието в дома на Дафинка. След като се премества със съпруга си в къщата на своите родители и дава апартамента под наем, отношенията между двойката се обтягат и следват няколко раздели и събирания. Трагедиите за майката на Пепи продължават, когато в рамките на година тя губи родителите си, а три месеца по-късно съпругът й я напуска окончателно.

Дафинка остава в дома на родителите си с Пепи, но когато къщата започва да се руши над главите им, решава да се върнат в апартамента, подарен и от нейния баща. Чувството за безпомощност се увеличава, когато тя с ужас разбира, че домът е превърнат  от наемателите в „дива пещера“. От този момент нататък тъмнината превзема живота на Дафинка, а единствената светлина, която жената вижда, е тази в очите на сина си.

Тя работи като социален асистент и получава издръжка от бащата на Пепи, но тези средства се оказват недостатъчни за воденето на нормален живот. Заради недоимъка, в който живеят, подобрения в разрушения апартамент не са правени. Антрето е превзето от големи и стари мебели, а тясното пространство носи допълнително усещане за подтиснатост. Освен отблъскваща, банята се оказва и опасна, тъй като старите плочки падат сами. Кухнята е непригодна за използване, а една от стаите е превърната в склад, в който освен стари вещи,  все още стоят и дрехите на един изоставил семейството си мъж. С пристигането на Мария Силвестър и бригадата на Караджов всичко това се промени.

Майсторите изхвърлиха всичко носещо спомена за тежкото минало, свалиха старите тапети и рушащите се плочки, шпакловаха стените и ги боядисаха в топли цветове, които върнаха светлината в мрачния апартамент. Бригадата превърна кухнята в красиво и приветливо пространство, а бившия склад – в собствена стая за Дафинка. След като обзаведоха жилището с нови мебели, апартаментът придоби изцяло нов облик. Докато героите в работни костюми  сътворяваха новия дом на Дафинка и Пепи, Мария заведе майката и нейния син на курс по йога сред природата, който върна душевния им мир. А благодарността и радостта в очите им доказаха, че колкото и да е трудно, човек може да се пребори с мрака, стига да получи приятелско рамо и протегната ръка.