MAXCENTER Пазарджик

Благо Петров: Да помним!

Анализи и Интервюта — 3 март, 2017 в 07:38 часа.

На 3 март ще отбележим за пореден път освобождението на България от турско робство. Празник за всяко българско сърце! Преди 139 години по- голямата част от българите поне за няколко месеца са се почувствали заедно под един държавен покрив. Имало е и такива, които не са били под стряхата на Сан Стефанска България, но пред нашия народ са се откривали огромни възможности за градеж и съзидание.
Каква ли щеше да е България ако ги нямаше войните за национално обединение от 1912-1913г., участието в Първата световна война 1915-1918г. и Втората световна война?
Но кратка е била радостта на нашите прадеди….
На конгреса в Берлин, България е разпокъсана на пет части и това предопредели съдбата ни и до сега.
И все пак идеала за обединена България все още свети в душите на хиляди българи.
И на тази годишнина е добре да си спомним и още две. Годишнините от рождението на двама души дали живота си за освобождението и обединението на разпокъсаното Отечество.
Да си спомним за полковник Борис Дрангов, роден на 3 март 1872г. в Скопие. Командирът на 9 пехотен Пловдивски полк, началник на школата за запасни офицери в Скопие, командир на пети Македонски полк изрекъл думите „Бъди възторжен идеалист, влюбен в България до фанатизъм”.
И колко актуално звучат думите му изречени преди повече от 100 години „За да живее България има нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати. За да побеждава България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, раболепни самопоклонници. Ново вино не се налива в стари мехове. Така е било, така е и ще бъде и инак не може да бъде. Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник Иван Рилски – Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието и развалата. Помнете и усърдно, чисто метете стълбата само от горе надолу”
Затова в песента на 5 Македонски полк звучи.
Гордей се майко, Българийо
Със своите синове герои
И Ниш и Пирот преминахме,
Пред нас е Солун. Трепери.
Със нас е подполковник Дрангов,
Прочут и наший вожд, вожд
И той с револвер във ръката,
Командваше: Напред! На нож!
На 4 март 1881г. в Щипската махала – Ново село „българският Витлеем”,е роден Тодор Александров, последния цар на планините. Негови са думите:
„Аз съм „оръдие” само на идеята за освобождение на Македония и за обединение на българския народ. Това съм доказал с целия си досегашен живот, като съм пожертвувал за тая идея всичко, освен живота ми, който случайно, може би за нещастие, е оцелял. Досега съм получил едно морално удовлетворение, именно, че идеята е вече на осъществяване.Занапред ми остава едно несносно здраве и един морален капитал-моята чест.Никому няма да позволя да се гаври с тая моя светиня”
С целия си живот и с делата си тези герои, потвърдиха верността си към идеалите за които се бориха.
Поклон и вечна им памет!

Благо Петров – Областен координатор на НФСБ







Етикети:

Напишете коментар

Трябва да влезете в системата, за да пишете коментари.

Обратни връзки

Направи връзка