Едно решение на Апелативен съд, което звучи като обвинение

Анализи и Интервюта — 12 май, 2017 в 10:56 часа.

Че Феня Проданова е възстановена на работното си място като директор на учебно заведение в Пазарджик отдавна не е новина, но предоставеното ни от Юридическа агенция „Петков и Костова“ решение на Апелативен съд – Пловдив поставя интересни въпроси, свързани с правораздавателната ни система. Решението е от 9 май и е от наказателна колегия на Апелативен съд – Пловдив в състав Христо Белев – председател и членове Васил Гатов и Милена Рангелова. В процеса е участвал прокурор Андрея Атанасов.
В обстоятелствената част на решението е описано, че с присъда от м. юли миналата година на Районен съд – Пазарджик, Проданова е призната за виновна в това, че в периода 23.12. 2006г. – 27 12. 2007г. при условията на продължаващо престъпление е присвоила пари в размер на 5 280 лева, собственост на учебното заведение. Според присъдата от Районен съд тя е направила и друго престъпление, с цел да улесни присвояването, за което по закон не се предвижда по – тежко наказание. Присъдата на Районен съд е една година лишаване от свобода и лишаване от правото да заема длъжността директор на учебно заведение за срок от три години, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години. По останалите обвинения по делото, Проданова е оправдана.
Първоинстанционната присъда е обжалвана пред състав на Окръжен съд, който с решение от месец декември, миналата година отменя присъдата на колегите си от Районния съд в частта за престъпление по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 316, вр. чл.309, вр. чл.26 от НК, подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по това обвинение. Присъдата е изменена и в частта, досежнонаказанието, като наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година е намалено на шест месеца, а наказанието лишаване от право да заема длъжност директор на учебно заведение е намалено от три на две години, а изпитателния срок намален от четири на три години. В решението на апелативните съдии четем, обърнете внимание „Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.“
Проданова внася искане за възобновяване на делата в Районен и Окръжен съд. Изложените в искането доводи очертават касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оплакванията са насочени нарушения на материалния закон и към оценъчната дейност на доказателствената съвкупност от решаващите инстанции.
По време на съдебното заседание защитата поддържа искането на осъдената, като обосновава наличие на касационните основания по чл. 348, ал1,т.1 и т.2 от НК. Сочи, че присъдата и решението в атакуваната част са постановени в НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН, КАТО ПОЧИВАТ НА ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ И ОБВИНЕНИЕТО НЕ Е ДОКАЗАНО ПО НЕСЪМНЕН НАЧИН. Отделно от това се претендират и допуснати от РЕШАВАЩИТЕ ИНСТАНЦИИ СЪЩЕСТВЕНИ процесуални нарушения, като не е налице оценка на доказателствата съобразно разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.15, чл.16 и чл. 107, ал.3 НПК и липса на анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Не на последно място въззивното решение се КРИТИКУВА С ДОВОДА, ЧЕ В МОТИВИТЕ НЕ Е ОТГОВОРЕНО НА ВСИЧКИ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЗАЩИТАТА.
Представителят на АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА СПОДЕЛЯ СЪОБРАЖЕНИЯТА НА КАСАТОРКАТА И ПРЕДЛАГА ИСКАНЕТО ДА БЪДЕ УВАЖЕНО. Сочи, че в мотивите на ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ИМА СЪЩЕСТВЕНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ, КОИТО НЕ ПОЗВОЛЯВАТ ДА БЪДЕ РАЗБРАНА ВОЛЯТА И, ПОРАДИ ПРИЛАГАНЕТО НА „РАЗЛИЧЕН АРШИН“ ПРИ ОЦЕНКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
Апелативният съд установява че: Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се обосновава на първо място с ПОРОК В ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ, СВЪРЗАН С НЕПОСОЧВАНЕ НА НАЧИНА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, С НЕПРАВИЛНА ОЦЕНКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, ОПОРОЧИЛА ВЪТРЕШНОТО УБЕЖДЕНИЕ (!!!) НА РЕШАВАЩИТЕ ИНСТАНЦИИ, ПРОТИВОРЕЧИЕ В МОТИВИТЕ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД, НЕОБСЪЖДАНЕ НА ЧАСТ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ОСТАВЯНЕ БЕЗ ОТГОВОР НА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА, ОПИСАНИ В ЖАЛБАТА. Така посочените съществени процесуални нарушения са нелични, констатират съдиите от Апелативен съд.
В следващата част от решението си апелативните съдии се спират конкретно на допуснатите неточности в решението на въззивната инстанция като посочват, че въззивният съд не е посочил кой е дал сумата от 4560 лв. на Проданова и как тези пари са са преминали във владението и, за да се твърди, че тя ги е присвоила. В разходния ордер липсва подпис на лицето, което е предало парите на Проданова. Този съществен за делото въпрос е останал неизяснен, въпреки възраженията на защитата, отговор на въззивното решение липсва. В решението подробно е описан и въпросът с костюми, които ту се появят в инвентарните списъци при управлението на Проданова, а изчезват след нейното уволнение. В този ред на мисли, апелативните съдии твърдят, че НА СЕРИОЗНА КРИТИКА СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПОДЛОЖЕНИ РАЗСЪЖДЕНИЯТА НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД, КАСАЕЩИ УСТАНОВЕНАТА ЛИПСА НА ИНКРИМИНИРАНИТЕ КОСТЮМИ, с които се обосновава виновното поведение на Проданова за длъжностно присвояване. СЪДЪТ НЕ Е СЪОБРАЗИЛ, ЧЕ ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЯНИЕ НА ДЛЪЖНОСТНОТО ПРИСВОЯВАНЕ СЕ ИЗРАЗЯВА В ТОВА, ЧЕ ДЛЪЖНОСТНОТО ЛИЦЕ, НА КОЕТО Е ВРЪЧЕНО ИЛИ ПОВЕРЕНО ИМУЩЕСТВО СЕ РАЗПОРЕЖДА С ТОВА ИМУЩЕСТВО В СВОЙ ЛИЧЕН ИЛИ ЧУЖД ИНТЕРЕС ИЛИ КОЛЕКТИВЕН ИНТЕРЕС, БЕЗ ДА ИМА ПРАВО ЗА ТОВА, Т.Е. РАЗПОРЕЖДА СЕ СЕ С НЕГО КАТО СЪС СВОЕ. УСТАНОВЕНАТА ЛИПСА НА ИМУЩЕСТВО НЕ ВИНАГИ Е РЕЗУЛТАТ НА ДЛЪЖНОСТНО ПРИСВОЯВАНЕ.
Пловдивските съди уточняват, че за да обосновят обвинителната теза, че Проданова е присвоила сумата от 4560 лева, контролната инстанция е работила с понятия като „житейски оправдано и съвсем логично“, които не разполагат с пряк и конкретен доказателствен характер за релевантните за предмета на доказване факти.
Според решението, оценъчната дейност на съда, решаващ делото е въпрос на ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ НА САМИЯ СЪД, НО ТЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РЕЗУЛТАТ НА ИЗОПАЧЕНО ФОРМИРАНЕ НА ТОВА УБЕЖДЕНИЕ В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ОСНОВНИЯ ПРИНЦИП НА НАКАЗАТЕЛНОТО СЪДОПРОИЗВОДСТВО – ТОЗИ ПО ЧЛ. 14 ОТ НПК. СЪГЛАСНО ТАЗИ НОРМА СЪДЪТ ВИНАГИ Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗСЛЕДВА ОБЕКТИВНО, ВСЕСТРАННО И ПЪЛНО ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И ВЪЗ ОСНОВА НА ВСИЧКИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ.
В случая въззивният съд е нарушил чл.14, тъй като съдържанието на въззивния акт не сочи за спазване на процесуалния ред на изграждане на ВЪТРЕШНОТО УБЕЖДЕНИЕ НА СЪДА ВЪЗ ОСНОВА НА „ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО“. Според апелативните съдии този ред е предвиден от законодателя, за да е гаранция срещу произволно и необосновано формиране на субективната увереност на съда относно фактите по делото, както и гаранция за това, че това вътрешно убеждение може да бъде проследено то страните , за да се разбере как е била формирана волята на съда. Според тях, ИГНОРИРАНЕТО НА ИСКАНИЯТА И АРГУМЕНТИТЕ НА СТРАНИТЕ или простото деклариране на несъграсие с доводите им, без да се изследват в пълнота и да им се даде мотивиран отговор, сочи за НЕОБЕКТИВНО, НЕВСЕСТРАННО И НЕПЪЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО, А ТОВА Е НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ.14 ОТ НПК.
Според тези и други мотиви, Апелативният съд в Пловдив възобновява делото по описа на Окръжен съд и отменя решението му от декември миналата година. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.







Етикети: , ,

Напишете коментар

Трябва да влезете в системата, за да пишете коментари.

Обратни връзки

Направи връзка