Адвокат Комсийски, ще защитавате интересите на Васил Н., който е обвинен за убийството на Спас Денин. Обществото следи със засилен интерес този случай. Що за човек е Васил Н.?

Обяснимо е общественото внимание към този случай. В дъното му , обаче стои само една човешка трагедия. Преди 4-5 години Васил е собственик на жилище в Пазарджик. Семеен, баща на три деца, най – голямото от тях е на 19 години в момента. Тогава се увлича по една жена. Заживява с нея. Продава жилището си и двамата харчат парите от продажбата. Парите, обаче бързо свършват, дамата си заминава, а Васил остава сам и без дом. Работи, където намери, най – често в строителството. Спи по обектите, където работи, губи контактите си със семейството и всички приятели. Типичен случай на десоциализиран човек. За мен той е един нещастен човек, изгубил своята посока. В годините на социален и икономически преход, много хора промениха и моралната си парадигма, и в този ценностен преход – изгубиха себе си. Както се казва в литературата: „-Типичен герой в типични обстоятелства.“

Какво се е случило във фаталната нощ? И кога точно е извършено престъплението?

На 26 декември Спас и Васил се срещат в едно от „капанчетата” пред гарата. Двамата са съселяни от Ковачево. Никога не са били приятели, но се познават. Спас споделя пред Васил, че цял ден пие с приятели в Главиница. Срещнал дама, която му предложила секс срещу заплащане. Спас и дал 40 лева, но жената изчезнала с парите. Спас казал, че няма пари и няма как да се прибере в Ковачево. Васил му предложил да спи при него тази нощ. Той ремонтирал апартамент в близост до читалище „Виделина” и спял там. Пътьом взели половинка ракия, от която пили съвсем малко. Замезвали със салам и лютеница. Разговорът започнал нормално, но в продължение на вечерта Спас започнал да става агресивен. Обвинил „домакина” си, че е зарязал семейството си. Тонът започнал да се повишава. Спас грабнал ножа, с който рязали салама и започнал да се приближава заплашително към Васил, който започнал да отстъпва към мивката. В ръката му попаднал друг нож. Спас бил по – едрия и по – силния физически от двамата. В страха си Васил замахнал с ножа и направил порязна рана в дясната част на гърдите на Спас. Вторият удар вероятно се оказал смъртоносен, той попаднал в областта на шията. Паникьосан, Васил скрива трупа на Спас . На 27 декември, той и собственикът на апартамента работили цял ден. Вечерта, се опитал да се отърве от мъртвото тяло на Спас, но не успял. Тогава решил да разчлени тялото. Поставил частите в чували, които изхвърлил в контейнера пред блока. На 28 декември камионът на сметосъбиращата фирма отнася контейнера, а на 29 декември цигани откриват останките на сметището.
Васил бе арестуван на 6 януари и направи признания.

Можем ли да обобщим, че става дума за непланирано убийство?

Още е рано за обобщения, но категорично това е непредумишлено деяние. От юридическа гледна точка, казусът е доста „суров“ все още. Предстои да се направят още много експертизи. Твърде много са за сега въпросите имащи значение, за правилното разрешаване на случая, които са без ясен отговор. Но аз добре познавам разследващият полицай. Той е много опитен професионалист и твърдо вярвам, че ще изпълни служебните си ангажименти изключително съвестно, за разкриване на обективната истина. В момента за повдигнатото на клиента ми обвинение се предвижда най-тежкото по българския закон наказание. Но едва след като се изяснят някои много важни въпроси, имащи пряко отношение към квалификацията на деянието ще видим какъв обвинителен акт ще „влезе“ в съда.
За сега аз приемам обвиняемият като един трагичен герой, достоен за перото на великия Достоевски – някакъв кошмарно абсурден микс между „Престъпление и наказание“ и „Бесове“.
Онова което със сигурност за сега може да се каже е че това е една човешка трагедия.

- Г-н Джамбазов, разбрахме че вече сте стартирали изборната кампания на Вашата коалиция „ГРАЖДАНСКИ ИЗБОР – МОДЕРНА ПОЛИТИКА“. Бихте ли казали какво стана в проведеното от Вас събрание в петък вечерта?

- Първо да уточня, че не става въпрос за старт на изборната кампания на формираната от нас коалиция, а за среща с граждани от общината, които биха се включили в предстоящите президентски и местни избори. Присъствуваха студенти, учители, икономисти, лекари, пенсионери…имаше представители на почти всички слоеве на българското общество, включително, работещи в чужбина. Основната идея, която се формира и отстояваше от присъствъщите се изрази в нарастващата потребност от самоорганизация на гражданите с цел защита на своите интереси. Постигането на тази цел налага създаване на механизми за граждански контрол и пряко участие на гражданите в управлението на населените места, общините, регионите, цялата държава. В срещата взеха участие Борислав Цеков – директор на института за модерна политика, Здравка Кръстева, юрист и Венелен Стойчев – социолог.
- Бихте ли казали нещо повече за коалиция „ГРАЖДАНСКИ ИЗБОР-МОДЕРНА ПОЛИТИКА“ ?

- Коалицията се състои от две партии – Българска Партия Либерали и Новото време. Българска партия либерали е юридически правоприемник на клубовете за подкрепа на гласността и преустройството, прераснали по късно във Федерация на клубовете за демокрация. Както е известно членове на тези клубове или на БПЛ са били Ж. Желев, П. Стоянов, Г. Спасов, Емил Кошлуков, Борислав Цеков. Що се касае да партия Новото време, нека отбележим, че наред с Юлияна Дончева и Мирослав Севлиевски, знакови негови фигури са Емил Кошлуков и Борислав Цеков. Така, че коалиция „ГРАЖДАНСКИ ИЗБОР-МОДЕРНА ПОЛИТИКА“ не е пореден миш-маш, на коренно различни в идеологическо отнощение политически организации. Говорим за либерална коалиция, в която правото на избор и свободата на гражданите са основна ценност. Що се касае за уточнението „модерна политика“ ние считаме, че модерно означава актуално, а в съвременното българско общество изключително належащо е утвърждаването на правото на гражданите за контрол върху избраните от тях органи и правото им на участие в управлението на страната на всички нива. Нашата цел е ясна – да се създадат условия за гражданите от общината, които не членуват в политически партии, да участват активно в изборите за президент, общински кмет, общински съветници, кметове на населени места. Показателно е, че с изключение на мене, никой друг от присъствуващи не е член на политическа партия.
- Бихте ли казали колко души присъстваха на срещата?

- Този въпрос ме връща повече от 20 години назад. Няколко познати бяхме учредили през ноември 89 независим клуб „Демокрация“- първата официално обявена независима организация в община Пазарджик. Приехме предизвикателството на ръководството на местната комунистическа партия и нейните казионни организации за публичен диспут с нас „неформалите“, както тогава ни наричаха. Едно от нещата, което ясно е останало в моето съзнание от тази емоционална среща в бившия каучуков завод „Константин Русинов“ е непрекъснатото питане от представителите на официалната власт: „Кажете колко души сте? Кажете колко човека сте в този клуб?“ Истината е, че бяхме само седем учредители на клуба, но по-голямата истина е, че само след няколко месеца привържениците на демократичното общество станаха хиляди и вече не се страхуваха да излезнат по улиците на града и публично да изразяват и защитават своите демократични идеи. Така че бройката не е важна,важно е дали това което отстояваме е обществена потребност.В онези години сме станали изразители на обществената потребност за премахване на съществуващото тоталитарно общество, надавяме се сега да сме катализатори на процеса на изграждане на развито гражданско общество. И все пак да Ви отговоря – присъстваха около 70 граждани на община Пазарджик.
- Защо толкова говорите за гражданско общество, защо коалицията Ви акцентува върху „ГРАЖДАНСКИ ИЗБОР“?

- Вижте, в началото на деветдесетте години свободомислещите личности използваха много често една дума, която днес е позабравена – плурализъм. Настояваше се за плурализъм в мисленото, в правото да отстояваш идеи различни от тоталитарната идеология на комунистическата партия. Под натиска на българските граждани и на държавите с утвърдено демократично устройство този процес бързо се разви и намери своята реализация в установяването на многопартийна система. Следващите две десетилетия, обаче, доказаха, че наличението на повече от една партия не е достатъчно, за да имаме нормално функциониращо общество, в което хората да живеят нормално. И този факт трудно може да се отрече, защото днес основната част от населението живее трудно, даже в много отношения по-тежко отколкото преди 89 г. Ние от една средно развита европейска държава, днес сме на последно място по-почти всички социално икономически показатели. Вижте какво е състоянието на икономиката, здравеопазването, културата, да не говорим за демографския срив, ценностната ни система. Буквално сме заплашени от изчезването ни като нация и държава. Без съмнение, до това състояние сме достигнали поради цял комплекс от причини, които можем най-общо да квалифицираме като вътрешни и външни.Но нека оставим глобалната политика и да погледнем, както се казва в своя двор.Вече казахме, че с установяването на многопартийна система, не постигнахме достатъчно условия за нормално функциониране и развитие на българската държава и българските граждани. Въпросът е защо, въпреки че многопартийната система е важно условие за положителен резултат. Отговорът е прост и ясен –защото няма граждански контрол върху дейността на политиците,защото гражданите напълно съзнателно са изолирани от управлението на своите населени места, общини, региони, държава. Към днешна дата положението е трагично и комично, защото на гражданите е оставено основното им право да отиват на избори през две години, съответно за местни и парламентарни избори,да сменят едни с други, които в крайна сметка са едни и същи. Ние твърдим, че няма необходимите достатъчни законови условия, гражданите чрез формите на представителната и пряката демокрация да формират политиката на развитие на българските села, градове,общини, на нашата държава. В същото време българските граждани нямат и необходимите законови възможности за постоянен контрол върху тези, за които са гласували. Можете ли да ми кажете колко референдума са проведени в България, по-какъв начин гражданите пряко участват във формирането на политиките за развитие на населените места в които живеят, по какъв начин могат да отзоват един или друг съветник,депутат, кмет,ако не са съгласни с техните действия, които явно подменят обществения интерес с личен и не рядко очевадно имат криминогенен характер?! Остава им само да чакат съда да ги осъди или от срам да си подадат оставката?
- Ако изобщо стигнат до съда и ако изобщо бъдат осъдени? Освен това не си спомням политик от срам да си е подал оставката?

- Точно така. Но да продължим с характеристиките на политическата система у нас. Да вземем президентската институция. На срещата един от присъстващите граждани изрази категоричното становище, че „България може да се оправи само ако имаме президентска република“. Това виждане не е лишено от основание. Д-р Желев е на мнение, че ограничените права на президентската институция са причина за „сбъркания преход“ у нас. И наистина, не е логично президента на България да бъде избран с гласовете на няколко милиона избиратели и да няма право на законодателна инициатива, неговото вето да се отхвърля от парламента с лекота от мнозинството, да няма други механизми за натиск върху народните представители. Вярно е, че правото на диалог с гражданите е изключителна възможност за въздействие, но повечето права за президента едва ли ще бъдат във вреда за обществото. Защото сега, в крайна сметка, имаме един неконтролируем орган – Народното събрание. И не само това- неговите членове са там не поради подкрепа за тях,а основно защото са членове на една или друга партия или защото са гласували избирателите за техния партиен лидер. Спомнете си времето на синьо-червената мъгла, на Симеон, вижте ролята на Б. Борисов, за да попаднат в Народното събрание депутатите от ГЕРБ. Колко личности познавате от Народното събрание, които вън от подкрепата на партиите или на своя политически лидер биха станали народни представители?Посочете ми един независим народен представител? Всичко това е логичен резултат от съществуващите механизми за провеждане на избори и отсъствието на гражданско мислене , на достатъчно развито гражданско общество. Но да се върнем на президентската институция. . Как си представяте в президентска република, където президента има право да разпуска Народното събрание да се стигне до вълненията от 1996 -97 г. или в Народното събрание да виреят такива личности, които взимат сериозни хонорари за „консултантска дейност“? Спомняте ли си онзи депутат, който на въпроса от къде е станал милионер отговаря, че е спестявал от закуски? Крайният резултат е, че се появиха политици – циници, които не се притесняват за действията си, защото никой не ги контролира. Вярно, част от тях повече не могат да прекрачат прага на Народното събрание, но какво от това, те никога не са искали да се занимават с политика, а само да оправят собственото си положение и то без никакви последствия за тях.Мислите ли,че това е нормално? Чувството за ненаказуемост ,безконтролността върху народните представители, а от там и върху изпълнителната власт на всички нива, роди не само политици-циници, но което е по-лошо, формира олигархични модели на управление не само в партиите, но и в цялото общество. И днес ние живеем по-скоро, въпреки многопартийната система, в олигархично общество и господство на монополите. Налице е срастването на политическата и икономическата власт в застрашителни размери. Застрашителни, защото убива малкия и среден бизнес, средната класа на обществото, т.е. тези, които са гръбнака на нормално функциониращата държава. Поради тази причина днес сме свидетели на активно участие на представители на бизнеса в изборите за местна власт или на директна намеса на олигарси при избора на кандидати за кметове и общински съветници на по-големите партии. Но в този сложен дебат за Президентска или Парламентарна република мисля, че по-добре е да се засили ролята на гражданити за участие и формиране на една или друга политика. Примерно, защо Президента да няма право,но чрез референдум да разпуска Народното събрание. Разбира се и обратната възможност също трябва да съществува.
Нека сега да погледнем към общинските съвети. Другият изключително важен колективен орган в политическата ни система. Същото положение. Чувството за безнаказаност и липсата на контрол раждат поведения насочени към подмяна на публичния интес с личния и груповия, с несъобразяване с идеологиите на собствените партии, което в крайна сметка е подмяна на вота на избирателите, като по този начин гласувалите граждани остават за пореден път излъгани. Подмяната на вота на избирателите, излъганите за кой ли път граждани са също логически резултат не толкова от личностите качества на един или друг съветник или кмет, а преди всичко от липсата на възможности за граждански избор и граждански контрол.
- Вие твърдите, че гражданите нямат право на избор и то при условие, че те по Конституция имат право да избират своите представители във органите за управление?

- Вижте, не става въпрос за това. Гражданският избор не свършва с с избора на един или друг общински съвет, кмет, Народно събрание. Ще Ви дам пример с нашия общински съвет, за да стане по ясно. Днес града ни е променен. Една от причините е 15 милионния заем, който теглихме. Резултатите от него са налице, в зала аз съм мотивирал потребността от него, гласувал съм за него и сега, поради факта че положителните резултати са налице съм удовлетворен. Надяваме се и жителите на общината да са доволни. Сериозният въпрос,обаче, е друг. Даде ли правото на избор на гражданите общинския съвет по отношение на този кредит? Не. Даде ли правото на избор на гражданите общинския съвет за какво точно да се използва този кредит. Не. И тук е ключът за възникването на силно гражданско общество, което да има решаваща роля за формирането на политиките на развитие на съответните общини. И аргумента е ясен – гражданите ще връщат този кредит и имат правото да решат дали да го теглят и за какво да го ползват. Така че, когато се решават въпроси, засягащи всички граждани на дадена община, задължително е да съществува законово изискване за провеждане на референдум. В колко общини на България сте чули да се проведе референдум?
Не е по-различно и с населените места. Днес, който и да е общински съвет в България може да продаде или отдаде на концесия каквото си поиска. Нашият общински съвет отдаде на концесия язовира на с. Овчеполци за 20 г Пита ли общинския съвет жителите на селото за тяхното мнение. Продадохме близо две хиляди декара основно в землището на с. Априлци. Кметицата на селото беше против, жителите се самоорганизираха и внесоха подписка тази продажба да не се осъществи. Съобрази ли се общинския съвет с тях? Не.Без да давам повече примери,а такива има, без да влизам в детайли, кой защо, как, за какво и т.н., дали е правилно или не правилно ще отбележа крайния резултат: – жителите на населените места не участват във формирането на политиките за развитие на техните родни места. Законовият механизъм при решаването на глобалните въпроси за населеното място е задължителен и той отново е референдум или общо събрание на жителите от съответния град или село. Разни полутакива-полуинакива „политици“ и подобни техни привърженици твърдят, че това струва скъпо и било сложно. Нищо подобно.Това само връща властта за вземане на решение там където трябва – при гражданите. Само да отбележа – в Швейцария средно месечно в общините се провеждат по 1-2 референдума. Там една спирка да преместят, едно дърво да отрежат – гласуват.
При нас е сбъркана и структурата на общинските съвети. Общинските съвети са на базата на политическо представителство, като напълно е игнориран фактора местожителство. Защо всяко село да няма право да избира в Общинския съвет свои общински съветници, чийто брой зависи от броя на населението, като всички села, независимо от големината си имат представител в Общинския съвет. Защо общинските съветници от града не са на квартален принцип. Често ми казват че било много сложно. Нищо подобно –така избраните представители във властта слизат при гражданите и не могат да подменя техния вот. Как си представете общинските съветници от Мало Конаре примерно да предоставят общинските си имоти на някой чрез продажба или на концесия на безценица? Та жителите на селото са ги избрали да защитават техните интереси, те ги познават и виждат едва ли не всеки ден и тези факти заставят техните съветници да гласуват така, както са се клели. А сега е „пей сърце“, както се казва в една народна песен. Нито съветниците познават жителите, нито жителите познават съветниците, които им определят как да живеят. Да не говорим и за това, че съветниците честно не знаят какво точно продават или отдават на концесия. По същият начин е в кварталите. Как съветник от даден квартал ще си позволи да гласува примерно централната част на квартала да стане поредния МОЛ или терена отреден за детска градина да го трансформират от публична в частна собственост и там да се появи поредния жилищен блок, бизнес център, ресторант,без да има решението на жителите от квартала? И за да заключа по тази тема, ще отбележа, че в много държави почти всички населени места са общини, а по-големите градове са разделени на квартали, които са самостоятелни общини, т.е. със собствен Общински съвет, Кмет, бюджет. Франция има близо 37 000 общини, Испания – около 8000, Италия също толкова, Чехия – над 6 000, Унгария над 3000 и т.н. Лондон,Париж, Прага,Будапеща са разеделини на десетки самостоятелни общини. И не само това, в развитите демократични държави принципа на разделението на властите е ясно регламентиран. На общинските съветници е забранено правото на търговска дейност на съответното ниво на местно самоуправление. В тази посока приемането на Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, под натиска на ЕС , е важен положителен резултат. Недостатъчно,обаче, е направено по отношение спазването на принципа на разделение на властите. Всяка управляваща партия или коалиция вмъква в местните съвети своите представители от регионалната изпълнителна власт. Регионални шефове в сферата на трудовата заетост, образованието, водите, горите и т.н. са и общински съветници. Тази тавтология на власт не е законово премахната Това сливане на местната с централната власт, в крайна сметка е във вреда за местното самоуправление и гражданското общество. Преяждането с власт засилва позициите на централната власт, като същевременно ражда неадекватни,бих казъл уродливи форми на поведение, пропити с чуство за всесилност, самонадеяност, всезнайковщина, склонност към авторитаризъм и най-важното по-слаби възможности за контрол на гражданите върху общинските съветници. Това сливане на властите можем да го видим през изтеклия мандат на общинския съвет в Пазарджик, сигурен съм, че ще бъде така и в следващия. Преди го направи Тройната коалиция, сега ще го направи ГЕРБ. И тук няма смисъл да спорим,дали сега управляващата партия ще го направи или не- ще го направи. Проблемът е защо е възможно това и как да се премахне. Начинът е максимален натиск върху Народното събрание, за да имаме законова забрана, гарантираща спазването на принципа на разделението на властите и от друга страна недопускаща тавтология на власт. Ясно и просто – след като си директор на регионална структура на изпълнителната власт, не можеж да бъдеш член на местния парламент.
- Може ли един неудобен въпрос?
- Кажете.
- Защо продадохте бившата сладкарница Гергана, която е част от сградата на театъра?
- Основната причина е финансовото състояние на общината,но доколкото знам не е още извършена продажба. Въпросите тук са ,обаче, доста сложни. Първо, защо сме достигнали до тук, че да продаваме тази бивша сладкарница, сега ресторант. Второ, смятате ли, че ако продължи сегашната система на местно самоуправление в България, следващия общински съвет пак, поради финансови причини, няма да продаде кафето към музея или кафето предоставено на пазарджишките художници? И най-важното – защо театъра трябва да е свързан с общината? Можете ли да ми кажете освен театъра в Пазарджик, има ли друг който постоянно да функционира на територията на нашата област? Отдавна в държавите с развито местно самоуправление подобни въпроси са решени. Всички организации, институции,дейности, които имат регионални функции са предоставени на смоуправление на регионално ниво, което включва пряк избор от гражданите на Региален съвет. Към това ниво на самоуправление е голяма част от здравеопазването /примерно,бившата окръжна болница/, театъра, средното образование,горите, водите, междуселищната пътна инфраструктура В някои държави имаме и трето ниво на самоуправление – Франция, Испания, Италия, Полща, Германия и т.н. Местното самоуправление е толкова силно развито, че дадена държава може нормално да функционира без централна власт – знаете ли колко време Белгия няма правителство? Ние сме една от малкото държави в Европа без второ ниво на местно самоуправление. Казано директно, не е задължение на общините да се занимават с дейности, организации,институции,които имат регионални функции.Затова въвеждането на второ ниво на местно самоуправление е изключително важно за нас. То дава възможност гражданите на България да участват още по-активно във формирането на политиките на развитие не само на своите населени места и общини, но и на регионите/областите/ в които живият. Крайният резултат е не назначаване на областния управител и висшите областни длъжности по централизиран начин, а чрез избор от гражданите на региона. Тази децентрализация на властта ще доведе не само до други отношения между гражданите и ръководните органи на региона, но неминуемо ще предизвика финансова децентрализация. Т.е. основната част от приходите няма да остават в централната власт, а в органите на местно самоуправление, в общините и регионите. Това е верния път към формиране на гражданско мислене , на развито гражданско общество. В момента,обаче, поради неразвитото ни гражданско мислене,поради липсата на необходимите законови промени, много граждани на България са склонни към авторитаризъм, готови са да отстъпят от правото си на избор, от правото те да решават и се радват някой да направи нещо за тях, директно казано – чакат някой да оправи техните проблеми. И естествено във властта се явяват личности, които ни правят каквото те решат и ни оправят проблемите както те преценят. Липсата на развито гражданско общество е люпилнята на авторитарното и робско мислене. Не само това,поради същата причина в политика е пълно със странни екземпляри, резултат на шизофреничното желание за власт, икономически ресус, блюдолизническо поведение в собствените партии. И това, че нормалните хора често предпочитат да стоят на страни,стават аполитични и са отвратени от политиците с нищо не помага за успешното развитие на нашата Родина. Истината е,че успешното развитие на нашите населени места, общини, региони, на България е в ръцете на самите граждани, а тяхната апатия и безразличие напълно устройва онези политиците които вече определихме като циници.Затова най-краткият път за премахване на съществуващото статукво е в самоорганизация на гражданите за участие в управлянието и оказване на натиск за законодаделни промени, които да гарантират възможност за граждански избор при формирането на една или друга политика за развитие и граждански контрол върху изпратените техни представители в местната и централната власт. Разбира се, има още много какво да кажем за формите на пряка и представителна демокрация, за условията в които трябва да бъдат поставени изборните органи , за отношенията между местната и централната власт, за мъртвия или полумъртъв Закон за допитване до народа приет още 1996 г..До къде сме стигнали в изпълнението на ЕВРОПЕЙСКАТА ХАРТА ЗА МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ ратифицирана със закон от Народното събрание още през далечната вече 1995 г.. Но нека спрем до тук. В заключение бихме желали само да подчертаем: Ако трябва да избираме между формите на авторитаризма, тоталитаризма и олигархията, нека изберем и нека се борим за многопартийна политическа система с развито гражданско общество. И този път,колкото продължителен, сложен и противоречив да бъде, е пътя на следващото десетилетие, защото е верния път за нормалното развитие на нашата държава. И с риск да бъдем сметнати за наивници от политиците –циници, гражданите сме длъжни да вървим по-него, защото цената си заслужава – просперитет на България и достойно живеещи българи в родните села и градове. Подчертаваме, този процес е продължителен и не лек, но си заслужава. Що се касае до тези,които се съмняват, страхуват или колебаят, можем да кажем азбучната истина – никой не може да им отнеме правото на избор, ако сами не си го отнемат, големи са духовно толкова, колкото са големи целите им и заслужават живот, какъвто си извоюват. Надявам се, да стана ясно какво сме направили в петък вечерта, защо нашата коалиция е форма на самоорганизация на граждани, а не на партийни членове и защо носи името:“ГРАЖДАНСКИ ИЗБОР-МОДЕРНА ПОЛИТИКА“.

- Коментарът е ясен. Това, което се случва в община Пазарджик е отвратително! Преди две години бе приета Наредбата за обществен ред. В нея основно се регламентира проблема за шума в общината. На ниво нормативна уредба, въпросът е решен. За съжаление, общинска администрация не прави нищо, за да изпълнява този нормативен документ. В чл. 2. т.2, т 6 и 7-ма на Наредбата е записано, че е забранено вдигането на шум на открити обществени места, на открито в частни имоти, както и в такива в публична и частна общинска собственост, смущаващи спокойствието на жители на общината. На практика обаче нито общинска администрация, нито полицията спазват задължителния нормативен документ, в който няма часово ограничение, нито за летен, нито за зимен период. Нещо повече, при първо нарушение на действащата наредба, глобата трябва да бъде между 500 и 1000 лева за физически лица, а при повторно нарушение, глобата става от 2000 до 6000 лева, съгласно чл.61 от Наредбата. Оказва се, че по сведения на полицията до 24 юни са съставени общо 23 акта. В същото време, общината дава сведения за осем акта. И забележете, от тези осем акта има наложени само четири наказателни постановления. Наложените глоби са в размер на 100 лева. Питам ви: На 100 лева ли е оценено спокойствието на жителите на общината? Явно общинска администрация подценява необходимостта от спокойствие и почивка на своите граждани. Всъщност, даже не са и 100 лева, защото общинска администрация издава „Разрешителни” срещу 44 лева, което е гавра с жителите на общината. За издаването на подобни разрешителни общината няма никакво законово основание още повече,че ефектът от тях е явно отрицателен. Да се върнем на размера на наказателните постановления. На какво основание общината налага санкция от 100 лева, след като в цитирания чл. 61 са определени съвършено различни суми? В същия член е предвидено и изземването на озвучителната техника и съставяне на акт за установяване на нарушението при продължаващо нарушение. Това досега не се е случвало. Това е и една от причините за продължаващия тормоз върху жителите на общината, което се случва ежедневно. Крайно време е да се разбере, че и най-добрия нормативен документ си остава на книга, ако институциите, които са отговорни за неговото прилагане не поемат задълженията си. Тормозът върху жителите на общината трябва да бъде преустановен. Поставям въпроса: Защо общинска администрация не изпълнява задължителен нормативен документ вече в продължение на 2 години? Отговорът за повечето жители на общината е ясен – Избори. Явно неслучайно в национално проучване Пазарджик бе определен като най – податлива община за купуване на гласове. През този мандат, администрацията на Тодор Попов не намери политическа воля , въпреки организираните поредица от срещи със заинтересуваните институции и питания в залата на Общински съвет за решаване на този проблем на жителите на общината. Очевидно ще се наложи да го реши някой друг!

Само бог решава кой кога ще стане мъртвец. И никой друг! Чувствам се в прекрасно здраве и със сериозни политически амбиции. Думите ми : „Който се гушва с БСП – гушва букета” е метафора за коренните ни политическите различия със социалистическата партия. Но тук случаят е друг. Представители на три политически партии / ГЕРБ, РЗС и БСП/ подкрепиха искането на БЗНС, ВМРО-НИЕ и НДСВ за предсрочното прекратяване на пълномощията на председателя Георги Йорданов.

Защо поискахте отстраняването на Георги Йорданов?

Причините са много. Председателят редовно нарушава Правилника за работа на общинския съвет и Закона за местното самоуправление. Не изпълнява задълженията си като председател. Ако той си бе направил труда да прочете и се съобрази с член 25 от ЗМСМА и член 10 от Правилника за дейността на общински съвет, щеше да забележи, че председателят организира работата на общинския съвет и подчертавам подпомага дейността на общинските съветници. Нашето мнение е, че настоящият председател не само не подпомага дейността, а напротив – пречи. Нещо повече, г-н Йорданов незнайно по какви причини се изживява като началник на общинските съветници, което по закон и правилник е недопустимо. Пример за това е подадената информация за отсъствията на петимата колеги, които бяха отстранени. За няколко дни излязоха четири справки с различно съдържание и всичките подписани от Йорданов.Истинският виновник за изгонването на петимата е Георги Йорданов. Последва безумна заповед, според която общинските съветници трябва писмено да му се молят, когато поискат информация свързана с работата им. Даже, когато трябва да разпечатат някакъв документ. Председателят не направи необходимото, за да може общинският съвет да разполага с копие на всички подписани договори и анекси, подписани от администрацията съгласно член 44 т.18 от ЗМСМА. Работата на Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси бе саботирана от председателя в случая, когато разглеждахме сигнала подаден от колега общински съветник, касаещ незаконно сключени договори с негов роднина. В нарушение на закона той четеше протоколите от заседанията на комисията и разполагаше с информация, на която няма право. Той отказа да предостави договори сключени от него в качеството му на председател на институцията. Съгласно член 27 ал.6 от ЗМСМА и член 10 ал.2 от нашия правилник, председателят е длъжен да изготвя и внася за разглеждане два пъти годишно отчет за дейността на съвета, който се разглежда в ОТКРИТО заседание и се разгласява на населението на общината, чрез средствата за масова информация. Това никога не е правено! Да, отчети е имало, но те винаги са за сведение и с тях не са запознати гражданите на общината. Не на последно място председателят проявява пристрастие и избирателност при предлагането на проектите за дневен ред в нарушение на член 74 ал.1 от правилника, който изисква предложенията за решения да се обсъждат по реда на тяхното постъпване. Споделените факти ни карат да мислим, че парламентаризмът в общински съвет е ликвидиран и това е най – притеснителното. Нарушените принципи на работа в общински съвет като законност, прозрачност, демократичност доведе до разруха на парламентаризма. Няма дебати, няма сблъсък на политически идеи. Чуваме само – прагматичност, експедитивност. Общинският съвет отдавна вече не е място за правене на истинска политика. Нашата съпротива срещу тези тенденции остана неразбрана и това доведе до обявяването ми за „политически мъртвец”.

Г-н Ангелов, с какво си обяснявате думите на кмета?

Познавам Тодор Попов от 12 години. Имах прекрасни впечатления от него. До вчера. Реакцията му на заседанието ме изуми. Никога не съм очаквал, че на публично място Тодор Попов ще прави оценка на дейността ми. Не съм назначаван от него! Със сигурност не е гласувал за листата на БЗНС. Оценка на дейността и квалификации, може да прави единствено на чиновниците от администрацията си, които са назначени от него. Мога да го разбера само ако се окаже, че всъщност всичко това, което се случва в общински съвет е дирижирано от него, а Георги Йорданов е проводник на неговите интереси. Оказва се, че тези които го предаваха в началото на мандата / СДС, Атака, група Център/ са по – ценни за него от тези които издигнахме и подкрепихме кандидатурата му преди четири години. Основен принцип в политиката е, когато си на власт да правиш враговете си приятели, за съжаление Тодор Попов прави от приятелите си врагове.

До Народното събрание – комисия по „Образование” – София
До Министъра на образованието и науката
До Началника на регионален инспекторат по образованието – Пазарджик

Инициативният комитет срещу корупцията и безотговорността в Пазарджик АЛАРМИРА:

ЗА КАКВО?
В СОУ „Димитър Гачев” Пазарджик се УЧАТ по документи 800-900 ученика – само цигани. Приходи огромни. Заплати на ръководен персонал и учители космически, най – високи в област Пазарджик. По данни изнесени в местен вестник Марица / изказване на директора на училището/ брутната месечна заплата на учителите е 1350 лева. За какви пари става дума.
КОЕ Е ТРЕВОЖНОТО?
1. Ежедневно в училище присъстват не повече от половината ученици водени по списъци.
2. ОТСЪСТВИЯ не се пишат.
3. Оценки за срока и годината се пишат на мъртви души.
4. Учениците от прогимназията и гимназията минават от клас в клас без да присъстват в училище и без никакви знания.
5. В часовете присъстват по 3-4 ученика от гимназиален курс.
6. Учениците завършват основно и средно образование без дори името си да могат да напишат.
7. Много от тях дори не знаят че са завършили съответния клас, защото не знаят и входа на училището.
8. Други така наречени ученици си плащат и взимат тапията.
9. Учителите МЪЛЧАТ, РЪКОВОДСТВОТО мълчи. ИНСПЕКТОРАТА мълчи.
10. Взимат високи заплати учителите, защо да говорят.
11. Издават дипломи срещу ПАРИ.
12. Дипломи, за да се вземе шофьорска книжка от цигани- потенциални убийци на пътя.
13. И това се прави за пари.
14. Некадърно, корумпирано ръководство.
15. Уволнена заради издаване на фалшиви дипломи от Гимназия „……..” Пазарджик, като заместник директор е назначена за заместник директор в СОУ „Димитър Гачев” Пазарджик. Специалистка по фалшификати.

ПИТАМЕ?
1. Защо инспекторите от РИО в Пазарджик мълчат?
2. Защо министерството си затваря очите?
3. Защо не се правят проверки?
4. Кой печели от това?
5. Накъде върви България?

ИЗВОД: Ако това не се спре България ще бъде управлявана от неграмотни, но дипломирани цигани, благодарение на безотговорни, корумпирани БЪЛГАРИ.

Инициативен комитет срещу корупцията и безотговорността – Пазарджик

Това е сигналът. В първия момент не му обърнах достатъчно внимание. Казах си – поредна анонимка, която си поставя за цел да очерни някого. След няколко дни случайно се уверих, че по този сигнал се прави проверка от Регионалния инспекторат по образование. Разбрах, че в учебното заведение наистина съществува напрежение, след като преди няколко месеца ВРИД директора Стоянов е уволнил дългогодишната помощник директорка. Отидох до училище „Димитър Гачев”. Посрещна ме възрастен ром, който стоеше на пропуска и не допускаше влизането на външни лица. Той изпрати жена от обслужващия персонал, която да извика директора на училището Валери Стоянов, с който да разговаряме. Бе междучасие. Деца оживено кръстосваха коридорите. В един момент чух пазача да говори на висок тон и вдига ръка. С ужас видях в ръката му пръчка, която бе повдигнал срещу малко ромче. До този момент не бях видял, че в ръката си държи пръчка.

Малко след това пристигна и директорът. Той категорично отхвърли възможността да разговаря с мен. По въпроса с уволнението на бившата помощник директорка вървяло дело и той не искал да говори. Препоръча и на мен, че не трябвало да пиша по темата, докато не свършило то. Доста твърдичко му обясних, че вместо да ме учи как да си върша работата, по добре да вземе от ръцете на пазача си тоягата. Отказа да бъде сниман, на думите ми, че се намираме на обществено място, а той е обществена личност ВРИД директора Стоянов „любезно” ми предостави гърба си за снимка.

Отказа и коментар относно сигнала, защото бил анонимен. В този момент иззвъня телефона му. Знаех кой се обажда. След около 2-3 минути разговор по телефона ВРИД директорът ме покани на пет минутен разговор, в който ме обвини, че съм предубеден и говоря от името на други хора. Поставих му няколко прости въпроса:
1. Знае ли за друг случай в сферата на образованието, при който ВРИД директор на учебно заведение в рамките на два месеца наказва два пъти / вторият път с уволнение/ помощник директора си за това, че най – просто казано материалната книга /в която учителите нанасят взетия учебен материал/ в училището не се води коректно?
2. Готов ли е в същия момент да влезем в учителската стая и той провери в мое присъствие дали същата тази материална книга към този момент се води коректно / дали учителите са нанесли взетия учебен материал и дали тя е подписана от самия него/?
3. Има ли напрежение в учебното заведение и каква е причината за това, според него?

Както може би подозирате, не получих задоволителни отговори на тези въпроси. Бе ми обяснено, че не съм контролен орган /сякаш съм твърдял нещо различно/ и нямам право на проверка – как се води материалната книга. Но в същото време, ако ВРИД директорът бе сигурен, че нещата са както трябва, нямаше да се притесни да направи проверка в мое присъствие. В разговора той потвърди факта, че и след уволнението на помощник директора, материалната книга не се води съгласно нормативните документи. Според него в повереното му учебно заведение няма напрежение. Разделих се с ВРИД директора с впечатлението, че май и той не си вярваше. И със странното чувство, че ни предстоят нови срещи.