Pa1.bg - порталът за новини на Пазарджишка област » Анализи и Интервюта

Проф. Тодор Балкански: Ще се смея на държавните и пазарджишки простотии

progdir — Sun, 13 May 2012 14:56:50 +0000

- Г-н Балкански, разбрахме, че възнамерявате да си подадете оставката като председател на едно от писателските дружества в Пазарджик?
- Да. Оставката ми беше обявена от мене преди месец, но ще коригирам малко датата . Оставката ми ще бъде подадена вероятно на 5 юни, когато ще успея да отпечатам сборника на пазарджишките поети, който се превежда на италиански език, за да мога с част от книжната дела, които да предоставя благотворително срещу известна сума, за да покрия част от наема, който дружеството дължи на съответната институция.
- Познавам ви като енергичен човек, който не се огъва пред трудностите. Какви са причините за това ваше решение?
- Причините са комплексни. Не може да има лична причина, но да започнем подред. Първата причина, поради която аз станах председател на дружеството бе обстоятелството, че това дружество трябваше да продължи да работи, да продължи да работи със същите темпове, да издава хубави книги, престижни книги и да достигне национално равнище на литературното творчество. Условието беше да изчакам пенсионирането на предишния председател Георги Спасов, който беше един уважаван човек Георги Спасов трябваше да се пенсионира през месец април, но по негови съображения и причини не си подаде оставката и в случая първия фактор като причина за мене настъпи. Втората причина за мене обаче е много по-важна. Тя се състои в следното. Дружеството, което ръководя е нещо като държавата България. В случая държавата има премиер, но самата тя не съществува. При нашето дружество нещата са в обратен ред. Дружество, както изглежда има, но неговия председател де факто не съществува, защото е напълно незачитан от общинските органи, от отдел „Култура”. В този отдел „Култура” председател е самия Георги Спасов, член на това дружество, някаква госпожа Матакиева, която, вероятно не познава книжовния език, не познава възпитанието, не познава поздравите, никога до днес не го е поздравила, никога не е отговорила на елементарни нужди на дружеството и най – важното е, че се оказах в позиция, че тежа на това дружество, предвид отношението на кмета Тодор Попов към моята личност.
- Да разбирам ли, че става дума за някакви лични отношения?
- Не! В никакъв случай не могат да бъдат лични отношения. Личните отношения са само на върха на сладоледа да го наречем или айсберга. Лично ли е това да избереш човека или кандидат кмета, за който да гласуваш? Аз избрах човек, за когото да гласувам и той не беше Тодор Попов. Беше мой личен приятел. Един чудесен човек, за който аз гласувах, но се оказа, че аз живея не в държавата България, в родния ми град Пазарджик, а в държавата Абсурдистан, в града Абсурд, кметът на град Абсурд или Пазарджик отказва да бъде мой кмет след това. Такова чудо в културна Европа няма. Не само това. Той само заради този елементарен факт започна да подтиска живота на дружеството. Спря вестника, който бе един престижен вестник, който развих по нов начин, от който отпечатах два броя, третият предстоеше. Кметът спря всички субсидии. Поставени сме в унизително положение да не можем да си платим наема.
- Нека да уточним. Става дума само за вашето дружество или просто са спрени всички пари за култура?
- Не! Спрени са средствата само на дружеството, ръководено от професор Тодор Балкански, като причината е как да го наречем ..Регистър на кметските простотии, които битуват в България. Щом не си гласувал за мен, ти не си с мен, а аз съм против теб. Щом съм против теб, значи съм против цялото ти дружество, против майка ти, баща ти, баба ти, дядо ти, приятелите ти и т.н. Кметски простотии, които не са типични само за кмета на Пазарджик, а вероятно в цялата държава управлявана от Бойко Борисов.
- Направихте ли някакъв опит за среща с него, за изясняване на позициите.
- Не! И тук с отговора на този въпрос вероятно ще пресоля манджата, но съм длъжен да го кажа. Вие, г-н Стоянов баща имате ли? И вероятно се гордеете с него. Тогава ще ме изслушате добре. Знаете, че моят баща изгни в затвора и аз нямах никакво детство. Никакво! Когато го арестуваха, Държавна сигурност ме заключи в къщата и една съседка след три дни се е сетила, че там има дете, само дете в тази къща. И са ме спасили. Баща ми е от жертвите на комунизма. В Пазарджик се издигна паметник, благодарение на една инициатива на господин Ляков и на Съюза на демократичните сили и репресираните и беше направен един от петте паметника в България на жертвите на комунизма. Едно велико дело. И в този паметник беше вградена в оловна кутия моята книга „ Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище”. Знаете ли тази подробност? Откриването на паметника трябваше да стане на 27 август. Никаква разгласа. Никакво съобщение по медиите. В 9 часа дойде кола с човек от Съюза на репресираните и отидох да присъствам. Какво бе моето учудване, когато видях, че от децата на жертвите бяхме само трима човека. А не ме питайте колко бяха децата на убийците!
- И все пак ако ви попитам?
- Десет пъти повече, защото общото число на присъстващите бе 33 човека. И разбира се трябваше да чакаме кмета да дойде да държи реч. Той пристигна. Всеки ще каже, браво, добре! Но как пристигна? Дойде облечен знаете ли как? Като палячо! С джапанки, с насукани дънки на бос крак, с риза разкопчана под пъпа, с насукани ръкави. Много притеснен отидох при него и го помолих, да спре временно движението, за да не пречи шума от минаващите огромни камиони. Той отказа. Имах чувството, че два-три камиона нарочно обикаляха, за да не се чуе онова, за което говорихме. И сега искам да ви попитам след като вие казахте това за баща си. Аз също имам баща, нали? И заради този баща какво ли не видях. Та дори и в трудова повинност бях. Бях роб в комунистическата държава две години.
- Професор Балкански, вие смятате, че облеклото на кмета е отношение към събитието?
- Разбира се! Не само отношение към събитието. Това са жертви! Невероятни жертви. Интелигенцията на българския народ. Това е и отношение към нас – децата на жертвите. Той също има баща. И аз случайно бях в една от пазарджишките болници, когато баща му бе там. Вие знаете ли какво тичане бе там на лекари и сестри, за да угодят на този болен човек. Радвам се, че е оздравял. Искам да ми зададете следния въпрос: Дали от тук нататък аз ще поздравявам вече или кмета, или Тодор Попов? Няма да ми го зададете! Никога вече няма да поздравя Тодор Попов, заради паметта на баща ми. Ако някога ми се случи да вляза в институцията, която той представлява, само ще кимна с глава, но няма да изрека това знаково „здравейте”. По простата причина, че той не го пожела на моето българско самочувствие. Като дете, като син на една от големите жертви на голямото тоталитарно престъпление, в което неговото семейство също е участвало вероятно с вдигане на ръка, защото знаете, че в ППО решенията се взимаха с вдигане на ръка, а хората поотделно бяха добри.
- Нека се върнем отново на решението ви да напуснете председателския пост на дружеството. Това ли са причините?
- Не! Не само тези! Тези хора, които аз представлявам се чувстват в унизено положение и буквално те знаят, че заради мен не им върви. Те са представили книги, които да бъдат публикувани, книгите си седят, никой не дава средства. Аз пиша писма, никой не ми отговаря. Георги Спасов за да е в унисон с така нареченото кметско държание, се опитва по същия начин просташки да вдига тон и да говори все едно, че говори с жена си или със сина си. Дружеството на писателите също е институция и дали е необходимо да кажа, че георгиспасовци и тодорпоповци рано или късно ще си отидат, но писателите и професорите ще останат. И ще останат като капитал на този град.
- Можем ли да обобщим, че напускате председателския пост за доброто на дружеството?
- Да, преди всичко за доброто на дружеството и ако има един Тодор Балкански, който пречи на Тодор Попов, Тодор Балкански е интелигентен човек, отдръпва се. Хайде да видим Тодор Попов за тези хора, които си промениха политическите убеждения, половината тук са бетонови комунисти, всички гласуваха за него и нито един не дойде при Румен Петков, който представляваше комунистическата партия в кметските избори. Можеш ли да си представиш писатели с изкривено съзнание, само защото Тодор Попов поиска това изкривяване. Той можеше спокойно да им каже: Мили хора, вие сте писатели, имате политически убеждения, то гласуването трябва да става и по убеждения. А сега, защо съм гласувал за друг? Ами така! Гласувах за друг! Миналия път гласувах за него. Сега какво да направя?
- Това е въпрос на личен избор, демократичен акт!
- Разбира се. И не само това. Аз гласувах за този, който трябва според моето конституционно право, но той не стана мой кмет, по конституционното ми право. Той го погази. Той дефакто не е мой кмет. Не е кмет на тези, които не са гласували за него, защото чувам постоянни заяждания, постоянни приказки: Щом не сте гласували за мене, аз няма да ви дам нищо. Аз няма да ви поправям дупките по пътищата, аз няма това, аз няма онова. Разбира се има и един много личен момент за който вие ме попитахте. Вие знаете, че аз съм от сериозно семейство, в което единия ми дядо е опълченец, другия ми прадядо е брат на Кочо Честименски. Тези хора някога са купували със собствени пари от бягащите турци имоти, за да създадат селската мера в Сарая. Тодор Попов отиде и продаде това, което е пасището на Сарая. Поминъкът, купен от моите деди, като обобщен образ. От къде на къде той посегна на поминъка на бъдещето ни. Или защото смята, че България се връща от бъдещето и то не и е необходимо. Може би. Чудесен алогизъм.
- Какво ще прави професор Балкански от тук нататък?
- Професор Балкански би трябвало да обърне малко внимание на здравето си, да си излекува окото и да се смее на всички простотии, които са на държавно и пазарджишко равнище, които буксуват с претенциите, че това е единствената алтернатива.

Ивайло Калфин: Реформите в Гърция са под въпрос

progdir — Mon, 07 May 2012 08:51:17 +0000

Резултатите от изборите в Гърция и Сърбия показват засилване на национализма и пробив на крайните и антисистемни партии, заяви Ивайло Калфин по повод гласуването в двете балкански държави в неделя.
„Това явление не е ново в Европа.Само че аз се притеснявам от балканския национализъм. В историята той винаги е водил до войни, конфликти и разруха“, добави той.
Като член на Европейския парламент Калфин беше част от алтернативната „тройка“ за Гърция, която излезе с предложения за мерки за растеж и заетост в добавка към налаганите от Европейската комисия, МВФ и Европейската централна банка програми за свиване на бюджетните разходи, за икономии и намаляяване на заплатите.
„Гърция влиза в тежка политическа фаза. Както можеше да се очаква, парламентарните избори не решиха нито един проблем, по-скоро поставиха нови. Двете „големи“ партии -“Нова демокрация“ и ПАСОК все още не знаят дали дори обединени, ще успеят да си осигурят мнозинство“, смята евродепутатът.
Според Калфин сформирането на правителство, което да продължи усилията за бюджетна консолидация, ще е трудно, а дори и да се състави – то ще има крехко мнозинство и яростна опозиция.
„Това ще направи изключително несигурни неизбежните тежки реформи.Същевременно съвсем реален е шансът южната ни съседка да се поеме от политици, които са склонни да отхвърлят сътрудничеството с ЕС по мерките за излизане от кризата, съответно и да рискуват с възстановяване на националната валута. Това не са добри новини за кредиторите на Гърция“, заяви икономистът.
Калфин припомни, че водачът на втората политическа сила „Сириза“ Алексис Ципра, който вече предложи на всички леви сили да се обединят зад него за създаване на правителство, отхвърля мерките за реформи, наложени на Гърция от европейската „тройка“. Той обърна внимание и върху високия изборен резултат на антиевропейски настроената крайнодясна партия „Златна зора“, в която могат да членуват само чистокръвни гърци и чиито членове се поздравяват като хитлеристи.
Източник: www.kalfin.eu

Самоорганизацията на българските граждани е обществена потребност

progdir — Fri, 23 Mar 2012 11:36:53 +0000

І. Оценка състоянието на българското общество и държава.
Разбира се, тук нямаме намерение да правим цялостна оценка на икономическата, политическата, социалната и т.н. структури на обществото. Реализацията на подобна цел изисква колективен труд, предмет на дейност е на цели институти и институции. В случая става въпрос за посочване на общоизвестни факти, резултат на негативни процеси в начина на функциониране на българското общество и държава.
Преди всичко трябва да отбележим,че българското общество и държава навярно никога не са били в подобно тежко състояние. Вижте състоянието на икономиката, законността, образованието, културата, здравеопазването и т.н. и сами ще се уверите. Ако този подход Ви е труден задайте си следните въпроси: по-добре ли живеем сега; по-добро ли е здравеопазването; повече ред и законност ли има в държавата; по-силна военна мощ ли имаме; достоен член ли сме на Европейския съюз. Погледнете размера на минималната пенсия, на минималната заплата и сами изчислете колко време и какъв ръст на икономиката /не забравяйте инфлацията/ са ни необходими, за да достигнем „потънала“ Гърция, по тези показатели, да не говорим за Германия, Белгия, Дания, Англия, Люксембург и т.н.
Унищожава се ценностната ни система. Парите са издигнати в култ, стремежът към забогатяване на всяка цена и по най-бързия начин са основна цел. Няма национална кауза.
В името на лични и групови интереси се разграбва и унищожава публичната собственост –собствеността на държавата и общините и така се режат устоите на българската държавност.
Топи се най-ценния капитал – българският народ. „Изтичането на мозъци“, желанието на младите да се реализират в чужбина, умопомрачителното напускане на нашата държава на повече от 1,5 млн. сънародници, тихата, бавна но сигурна смърт на стотиците хиляди социално слаби българи, на фона на шеметното забогатяване на шепа хора, както и много други подобни факти са доказателството. Но нека спрем до тук и дадем нашата оценка:
Налице е реална възможност само след няколко десетилетия българската държава и българското общество да преустановят своето съществуване.
ІІ. Причини за състоянието на българското общество и държава
Естествено и тук ще посочим основните причини, без да претендираме за обстойност и цялостност.
Първа: България е жертва на външни сили – световно правителство, плана Ран-Ът, богатите държави в ЕС и т.н.
Втора: добре програмиран вътрешен сценарий, реализиран от бившата комунистическа номенклатура и нейния репресивен апарат – Държавна сигурност.
Трета: симбиоза между първа и втора причина, при което външни фактори са се съгласили така наречения преход да се осъществи от върхушката на комунистическата партия
Четвърта: продажни политици, социално – психологически характеристики на българина и българския народ /самоопределения като „робска психика“, „предателска нация“ и т.н./
Без да отричаме възможната роля на тези други причини, ние ще акцентуваме върху крайния резултат –сега съществуващата политическата система. Под политическа система имаме предвид съответното законодателство и политическото устройство -основно политическите организации и свързаните с тях известни политически лица. Именно съществуващата политическа система, според нас, създаде възможността сега да има реална заплаха за оцеляването ни като народ и държава.
Как е структурирана тази система и до какво доведе тя, за да бъдем на последно място по стандарт на живот,сред страните членки на ЕС?
Ако трябва да бъдем лаконични, ще кажем: тя доведе до безконтролност между органите и институциите и до безконтролност на същите тези органи и институции от страна на гражданското общество.
Можете ли да ни кажете как Президента контролира Народното събрание и обратно? Или това не е необходимо?
Наясно ли сме как, де факто, се контролират органите на местно самоуправление – кмет и Общински съвет?
Как гражданите контролират президента, народните представители
общинските кметове и общинските съветници?
Реално, единствения начин, по който контролират своите избраници е като излизат да гласуват през четири или пет години за тях. И това е с известни условности, като се има предвид начина на провеждане на изборите. С тревога трябва да отбележим, че това е начин, който поставя под съмнение легитимността на фундамента на демокрацията – изборите за национални и местни органи на власт. Но да се върнем на терена на безконтролността.
В разгорялата се дискусия, относно правата на президентската институция, поради прекия избор от българския народ, ние сме за повече права на същата, сред които по-трудното приемане на върнатите закони след наложено вето, право на законодателна инициатива, право на свикване на референдум по важни въпроси за държавата, включително и право на референдум за прекратяване дейността на Народното събрание. Разбира се, тези отношения са въпрос на продължаващ и труден дебат, но липсата на взаимен контрол между президент и парламент е факт. В заключение по този въпрос ще отбележим – ако неговите правомощия са въпрос на дебат, то той да бъде представител на държавата и изразител на интересите на всички граждани, да бъде ясния техен глас, стоящ високо над теснопартийните интереси почти не се оспорва от никой. И в това почти общо разбиране стои възможността президентската институция да се превърне в гарант и стожер за развитието на гражданското общество. В този смисъл гражданите, техните сдружения, в лицето на Президента трябва да имат пълно разбиране.
По отношение на необходимостта от контрол на гражданите върху избраните от тях представители във властта смятаме, че също няма спор. Големият проблем тук е, че няма реална възможност за такъв контрол. Отношенията са стигнали до пълен абсурд. В областите, а и в по-големите общини избирателите дори не познават своите народни представители и общинските съветници. Това доказва на практика слабата или отсъствието на каквато и да е връзка между тях след провеждането на изборите, т.е. са ясно доказателство за липсата на възможност за контакт и контрол върху дейността на народните представители, общинските кметове и общинските съветници. Можете ли да ни кажете един депутат с офис, сътрудник и приемен ден в общинските центрове, примерно на дадена област? А какво да кажем за общинските съветници – колко пъти сте ги видели в кварталите, населените места? И ако те нямат средства за подобна дейност, при депутатите този проблем не съществува. Дотациите към партиите, двете-трети към заплата за какво са?
Що се касае до взаимния контрол между общински кметове и общински съветници той по принцип отсъства. Причината е в липсата на постоянен контрол върху тях. В името, на лични и групови интереси, те с лекота формират определени мнозинства, като единия от двата органа по принцип се превръща във функция на другия. Крайният резултат е, че конкретната отговорност на всеки потъва в колективната безотговорност на мнозинството.
Съществуването на безконтролността се крие в изградената политическа система, в която избирателните райони се покриват с областите, а съветниците не се избират по квартали и населени места. В същото време случаите /а те не са малко/ на безпардонно погазване на законодателството, особено от местните органи на власт не носи никаква персонална наказателна отговорност за никой. Незаконните решенията могат да се обжалват до областния управител, който само връща взетото решение за ново разглеждане или го обжалва в съда. Същата е и ролята на съда – да потвърди или отмени взетото решение от колективния орган. А какво да кажем за прокуратурата? Говорим за фрапантно неспазане на закона – формиране на бюджет, начин на изразходване на общински средства, начин на управление на общинска собственост и т.н. Един кмет може да направи разходи каквито той прецени и без да има средствата за това, като в края на годината същото това мнозинство узаконява направените разходи без то и кмета да носят никаква наказателна отговорност, че харчат средства, без предварително да са включени в бюджета и без изобщо да са налице. Не става въпрос за заплащане на належащи ремонти , консумативи като ток, храна и др. , а за дейности, които кмета и мнозинството са преценили за правилни и които очевадно за нормалното мислене не са належащи. Органите на местното самоуправление могат да „забучат“ дадена община с милиони левове и затова никой не може да им поиска отговорност.
Необходимо е да подчертаем, че съществуващата безконтролност се дължи на изключително големи правомощия на изборните колективни органи. В мнозинството на парламента /с малки изключения – промяна на Конституцията/ е законодателната власт и когато продукта е „сиво“, законодателство насочено против обществения интерес, но не противоречащо на конституцията, възможностите за борба са слаби – не винаги достатъчна публичност в медиите за това законодателство, по принцип слаби протести на гражданите, лесно отхвърляне на ветото на Президента.
В мнозинството на местните общински съвети също имаме изключителни права и власт. В един областен град мнозинство от около 20 съветника, при средна численост на общинските съвети от около 40 съветника, управлява общинските средства, общинската собственост и общинските услуги. Формираното мнозинство може да разрешава теглене на заеми, да продава собственост, активи за десетки милиони левове без забележете, да има никакви законови пречки, освен да е мнозинство. Затова общинските съвети разрешават с лекота на кметовете да теглят заеми за милиони, разпродават стотици и хиляди декари общинска земя в селата, продават печеливши предприятия, предоставят на концесии или сключват публично частни партньорства за услуги, които налагат моментно заплащане, гарантирани са с дотации, с приход от местните данъци и такси – транспорт, вода, сметопочистване и т.н. При вземането на решения съответните мнозинства не са зависими и контролирани от никой, защото закона им позволява да правят всички тези концесии, публично – частни партньорства, продажби и пр. Няма законово изискване за квалифицирано мнозинство, за общото събрание на кварталите или населените места, да не говорим за референдуми или каквито и да са допитвания до гражданите. Като прибавим към казаното липса на второ ниво на местно самоуправление, на финансова децентрализация, грубо неспазване на разделението на властта между общинската изпълнителната власт, централната изпълнителна власт и икономическата власт /бизнеса/ от една страна и общинските съвети от друга, нещата стават напълно ясни – такава концентрация на властта и подобна безконтролност, няма в нито една европейска държава. Крайният резултат е, че това кръвосмешение на властите образува туморни образования, които пречат, направо спират нормалното функциониране на всяка община и държава, като превръщат изборните органи в инструмент за задоволяване на лични и групови интереси.
ІІІ. Пораженията на централизираната и безконтролната власт
Кристалният факт, за размера на пораженията е обществото в което живеем – най-бедното в ЕС. Без претенции за изчерпателност, ще засегнем някои от най-тежките поражения според нас.
Първо: Поражения в сферата на политиката
Чувството за безнаказаност и безконтролност раково разболя политическата система. Политическите партии и техните лидери станаха в голяма степен брокерите на държавата и общините. Вождисткият характер на почти всички тях е безспорен. В националния парламент е пълно с хора, които са там благодарение не на своите качества, а на своя политически вожд. По места политическите личности са по-скоро безлични конформисти, няма ги естествените лидери.
Българските политици, виновни за състоянието на обществото, без никакво притеснение, упоително и бавно ни говорят как ще излезнем от кризата. От трибуната на Народното събрание или телевизионните екрани ни обясняват без чувство за срам и вина, че са забогатяли съвсем законно, включително като са спестявали от закуски. С плам и жар, и дори по съдебен път ни доказват, че всичко при тях е наред и взимат баснословни хонорари или бонуси към заплатите, защото са изключителни специалисти. Не се срамуват при очевадни безобразия в действията си да не подават оставки. Аналогично е положението на много места в местната власт. Примери всеки може да посочи. Така политиката се изроди в безкомпромисна борба за участие в местното и националното управление с цел да се получи статут на управляващи и от там да се реализират лични и тясно групови облаги. Общият интерес, изграждането на нормално функциониращо общество и държава останаха изтикани на заден план. Бавно, но сигурно азбучната истина, че политиката е сложен процес на взимане на решения и то в обществен интерес, придоби второстепенно,да не кажем…. забравено значение.
Второ:Централизираната и безконтролна власт смаза българският гражданин.
Съвременният българин живее не във финансова стабилност, а в стабилност на мизерията. Властта на прехода доведе българските граждани до бедност, безверие, страх и стрес, превърна ги в индивиди за оцеляване, без самочувствие и достойно поведение.
В името на това оцеляване, голяма част от тях са със счупена нравственост, продават не само гласа си, но и близкия до тях, готови са на всевъзможни крайности, за да гарантират своето съществуване.
Тази власт не само разбива ценностната ни система, тя разкъсва социалната тъкан на обществото. Чувството за общност, за собствена обществена отговорност почти напълно са отстъпили на индивиду ализма с цел личен просперитет вън от или за сметка на обществото.
Вцепеняващата нормалното съзнание масова емиграция сведе до застрашаващи нива не само количествения, нраствения, интелектуалния, но и съпротивителния потенциал на нашата нация. Да подчертаем отново – над 1,5 млн. българи са в чужбина.
Практически гражданското общество не съществува или почти не съществува. Няма чуваемост от него по сериозните проблеми на държавата, за безобразията на политиците. Последните правят каквото си решат и знаят, че няма кой да им потърси сметка, дори когато са сериозно атакувани с безспорно доказани факти от медиите. Това е възможно, защото са осъществили на практика своята цел – да имат смазан народ, който мисли, че от него нищо не зависи и който няма сили в своята безпомощност да им поиска сметка. Тези политици „топкат топката“, „прехвърлят си я един на друг“/т.е. властта/ и пет пари не дават, че унищожават собствения си народ и собствената си държава.
Няма по страшно за устоите на една държава от смазаното гражданско общество, от превръщането на собствения народ в безлична, безпомощна и апатична маса, спрямо управленците.
Смазаното гражданско общество, въпреки съществуването на стотици, ако не и хиляди граждански организации, без да подценяваме усилия на някои от тях, е реалност за нас, а неговото създаване е втората страна на този проблем. Това значи промяна на изградената политическа система, която не позволява на гражданите да участват в управлението и да контролират постоянно тези, които са изпратили да ги представляват. Т.е. необходими са сериозни, да кажем направо- огромни усилия, за промяна на действащото законодателство.
Да подчертаем: кажете ни как реално българските граждани контролират народните избраници, кметовете на общини, общинските съветници? Как реално те участват в управлението на своите населени места, общини, региони, на своята държава?
Трето: централизираната и безконтролната власт унищожава демокрацията
Демокрацията предпоставя властта да произлиза от народа /гражданите/ и да принадлежи на него /на тях/. От казаното до тук, виждаме, че властта произлиза от гражданите чрез избори през четири или пет години, но практически тя не е заставена да служи основно на обществен интерес. Преди да продължим, нека само да отбележим, че разглежданите проблеми се отнасят не само за политическата система, но и за други – примерно съдебната. И така.
Нито народните избраници /съветници, депутати, кметове/ са поставени в необходимата степен да работят в името на публичния интерес, нито гражданите имат необходимите законови механизми да се борят срещу очевадни техни действия, които нарушават клетвата, която те са дали. Каква санкция носят избраните във властта ако не защитават публичния интерес и как могат да бъдат предсрочно освободени от тези, които са ги избрали. Само на избори. Връх на всичко е отнета възможност на гражданите сами да решават важните проблеми, които засягат всички тях.
Принципите на демокрацията са сведени до формиране на мнозинство в изборните органи. Демокрацията се разбира, като диктат на мнозинството над малцинството, като това се приема за нормално, защото било демократично, т.е. не противоречащо на действащото законодателство. А демократично ли е с обикновено мнозинство да се взимат решения по въпроси, касаещи всички граждани. За каква демокрация говорим , когато няма възможност гражданина да участва в решаването на въпросите,които са от ключово значение, за функционирането на населеното място, където живее.
Отсъствието на реална демокрация, наличието на централизираната и безконтролна власт праща политиците в паралелни, абсурдни светове от реалния. Спомнете си Костов, който направи не дясна, а “бясна“ приватизация, как се сърдеше на българския народ, че не го разбирал и не искаше да говори. Нима той не беше „Командира“,а дясната му ръка в парламента „Класната“. И сега живее в паралелен свят, като ни приказва, че никога не се бил сърдил на българския народ, сякаш ние сме безпаметни и сме забравили как се правеше на обиден и мълчеше. Какво да кажем за Борисов с неговия „лош материал“ и че „на българина демокрацията му дойде в повече“. Как да определим неговите твърдения, че българина е станал мързелив и лихвар. Спестяванията на българите в банките били над 30 милиарда. Добре, разделете ги на седем милиона и половина и получаваме средно на български гражданин по 4000 лв. или 2000 евро – едно нормално месечно възнаграждение в повечето европейски държави. Това ли е богатството. А какво да кажем за размера на спестяванията. Над 112 хил. семейства имали спестявания над 30-40 хил.лв. А колко са българските семейства като включим и тези българи, които работят в чужбина. Какво да кажем,че по данни на БНБ 75% от влоговете на българите са до 1000 лв., което си е стойността, извинете за казаното….на едно погребение.
Политиците бягат от отговора защо българина е смазан. Бягат, защото те са виновни. И са виновни със създаването на политическа система, в която безконтролността, безотговорността и невъзможността на гражданите да участват в управлението са нейни същностни характеристики. Затова твърдим, че обществото ни страда не от много, а от липса на демокрация.
Какво да кажем за липсата на устойчиви демократични партии и за невъзможността на българина да гласува доверие на такива политически формации. Вижте колко лидерски партии имаме, където самите партии и техните представители във изборните органи са функция на своите лидери и гласуват всичко което се поиска от тях. Гласуват, защото са там благодарение не на своите качества, а поради факта че са поставени на избираемо място от своята партия или партиен лидер и че след избирането им с нищо не са зависими от своите избиратели. А, че партийните лидери се изживяват като вождове едва ли буди съмнение. Те сменят министри без да обяснят на никой защо, намират членове на правителството по пътищата, изразяват позиции и говорят по начин, който дори в тоталитарната комунистическа система не си позволяваше Живков- „Аз разпределям порциите.“„Аз ще реша.“, „Аз ви направих.“, „Аз ще ви дам.“ и т.н. с много „аз“. Можете ли да ни кажете кой и как контролираше и контролира сега Борисов, Костов, Симеон, Доган? А как се контролират мнозинствата в изборните органи, които имат огромни права. Ние сме категорични противници на централизираните системи на управление, но тук трябва да признаем: сега съществуваща,поради своята преди всичко безконтролност и невъзможност на гражданите да участват в управлението по въпросите,които пряко ги засягат, в много отношение е по-лоша от тоталитарната система на комунистите. За да няма грешни интерпретации повтаряме – противници сме на комунистическата и на настоящата централизирано-безотговорна система на управление.
За каква демокрация говорим.
Нещата са жестоки. Истината е,че българският народ в последните близо 70 години не е живял и не живее в условия на демокрация.
Крайният резултат от липса на реална демокрация е начина на живот, който водим – безконтролност, неадекватност и самозабрава на управляващите; бедни, неуверени в собствените си възможности граждани; все по отчуждаващи се от близкия до тях и собствената държава; безкритични, безразлични, аполитични и търпеливи към управляващите; със склонност към отказ от собствено мислене и стремеж към подчиненост на авторитетите на деня и т.н. В последна сметка липсата на контрол и възможност на гражданите да участват в управлението, нагласите в голяма част от българския народ, използването на силови механизми за печелене на избиратели, директно купуване на гласове, буквално ни изправят пред вече поставения въпрос- легитимни ли са изборните органи у нас и изобщо има ли и ако има каква е демокрацията у нас. Тук най-добре ще бъдем разбрани от тези читатели, които са участвали в избори или директно са наблюдавали как протича „народния вот“.
Четвърто:централизираната и безконтролна власт унищожава публичната собственост
Маркс определя формите на собственост като решаващи при формирането на базата и надстройката на дадено общество. Именно в чии ръце е собствеността, зависи начина на разделение на труда,разпределението на създадените блага, социално-класовата и политическата структура. В този смисъл марксизма не е догма, а опит да бъде обяснено как функционира обществото и как същото да се промени. Като приемат тези изводи на Маркс, комунистите започват изграждането на безкласово, неантагонистично и т.н. общество в основата на което стои държавата. За около десет години /1947-1957 г./ частната собственост е трансформирана в държавна. Особеностите на този процес са насилие, окрупняване и увеличаване, подчинение на личната инициатива на колективната цел.
Подчинението на личната инициатива на колективната цел е логичен резултат от комунистическата идеология,която лишава личността от средства за производство. Личността за нея е подчинена на колективното начало и в него и чрез него тя може да реализира себе си и своето щастие. Водещите колективни принципи, не само изтласкват в управлението приспособленческия тип личност, но потискат и не рядко унищожават способностите на отделния човек. Справедливостта от гледна точка на колектива и обществото е изведена във фетиш, тотем, табу за сметка на индивидуалния човек и преди всичко на неговата свобода.
В крайна сметка под натиска на Западна Европа , САЩ и желанието на милиони хора да променят собствения си живот към по-добро и да живеят свободно, комунистическата тоталитарна система престана да съществува.
Но. Вместо разумен подход към публичната собственост /държавната, общинска, кооперативна/,налице е отношение към нея, каквото можем да видим само през 50-те години на миналия век към частната собственост. Само че нещата са обърнати – в първия случай за лоша е обявена частната, а сега публичната собственост. В същото време процеса на трансформация на собствеността и при двата случая е съпроводен с чуждопоклонничество /така било еди къде си-друг е въпроса дали е правилно и дали е вярно/, безгранична алчност, реваншизъм, идеологически фанатизъм, никакво чувство за национална идентичност и защита на националните интереси. И в момента почти всеки ден можете да чуете, че държавната,общинската собственост е лоша собственост. И ще го чуете не само от апологети на чужди интереси, но и от хора, които са избрани да представляват и защитават интересите на държавата и общините. Какво ли тогава правят в органите на държавата и общините. Защо не си стоят в частния бизнес или в чужбина. Може би са отишли в тези органи, за да ни обясняват колко лоша е публичната собственост и публично да ни признават че те са лоши собственици като стоят на банките вдигат ръка или натискат бутони и продават. Ако естествените монополи и добре функциониращата собственост са техни, ще ги продадат ли?
Ще отречем ли, че в съзнанието на обикновения българин приватизацията е кражба, а политиката „мръсна работа“.
Истината е, че няма добра и лоша собственост, има добри и лоши стопани. Доказва го структурата на собствеността във Франция, Дания, Скандинавските страни, Чехия, Австрия и т.н. Що се отнася до разумния подход, това означава отношението ни към публичната собственост да бъде подчинено на икономическите закони, но през призмата на обществения и националния интерес. И това важи преди всичко за естествените монополи и публичните услуги – води и водоснабдяване на населението, сметопочистване и сметоизвозване, транспорт, енергетика, образование, здравеопазване, военно -промишлен комплекс /има ли го!/ и т.н. и т.н. Защо отдаваме водата, сметопочистването, транспорта на частни фирми. Защото публичната собственост е лоша собственост. Защото държавата и общините са лоши стопани. Толкова ли са глупави представителите на нашия и чуждия бизнес, че купуват „губещи“ предприятия и взимат на концесия „губещи“ публични услуги? Или става въпрос за общоизвестната истина, че естествените монополи и публичните услуги трудно могат да бъдат на загуба и в този смисъл са източник на сигурна печалба,поради което водят след себе си тлъсти комисионни за управляващите. Или комисионните не са факт.
Абдикацията на държавата и общините от тяхната собственост, под натиска на олигархични структури, чрез мнозинствата в националния парламент и местните общински съвети, само доказа, че по-лош от държавния монопол е частния. Доказателство е, все по ясно чуващият се глас на българите срещу задушаващата хватка на частните монополи. Но освен икономическото измерение има и нещо не по-малко важно.
Естествените публични монополи в крайна сметка имат за цел да формират не само печалба, но преди всичко качествена и максимално евтина публична услуга, чието реализиране изисква сериозни средства, инвестиции, кадри. Не само това – тази услуга има за цел да създава условия за нормален начин на живот, включително гарантиране безопасността, живота, на гражданите. В този смисъл
оставането на тези услуги за публично управление има своите сериозни основание. Не е работа на бизнеса да се занимава с осигуряване на условия, гарантиращи нормален начин на функциониране на общините, регионите, държавата. Задачата на бизнеса е да създава качествени услуги и стоки, да формира принадената стойност, т.е. печалба в крайна сметка цели максимално натрупване на капитал. Задача на политиците, обаче е да гарантират нормално функциониране на обществото. Затова се заклеват да защитават интересите на държавата и общините.
Към днешна дата красноречиво доказателство е наводнението в Бисер. И Борисов тук, според нас, реагира адекватно. Запитан защо стената се е пропукала, освен за безстопанствеността, която се шири към микроязовирите, той е пределно ясен и по отношение на тези, които са оставени да стопанисват водоемите: “Чупят крановете, не искат да източват язовирите,за да не им измре рибата.“ И още: „Общината нито има експерти, нито пари. Кое село има ВИК експерт, енергетик, пари,за да ги експлоатира.“ И заключава: “Моето разбиране е, че трябва да има единен орган, който като каже, че този язовир трябва да бъде източен, независимо дали има риба в него или няма,да бъде източен.“ Повтаряме, не е работа на бизнеса да се занимава с дейности които касаят нормалното функциониране и развитие на цялото общество. В тази връзка с какво се подобри образованието. Да говорим ли за здравеопазването. Но нека спрем до тук. Все пак, ако някой не е съгласен с казаното нека види в европейски държави как се решават тези проблеми-примерно Дания.
Нещата са ясни, истината не е нито само в частната, нито само в публичната собственост. Истината, както казват древните гърци е в мярата, защото мярата е мярка на всички неща. По отношение на формите на собственост, това означава- свобода за развитие на икономическите субекти, но не за сметка на унищожаване и обсебване на естествените монополи и публичните услуги;в крайна сметка на унищожението на държавността и нормалното функциониране и развитие на българската държава и нормалния начин на живот на българския народ. Унищожаване и обсебване, което става без задължително законово изискване за референдум или общо събрание в държавата, регионите, общините, населените места.
ІV. Необходимост от промяна на политическата система
Надяваме се, от всичко казано до тук, да се съгласите, че е необходима промяна на създадената от политико – икономическите /олигархични/ структури у нас, политическата система. Система, която ние определяме като централизирано – безотговорна,т.е. с концентрация на много власт преди всичко в изборните органи, без реални механизми на взаимен контрол между тях и без възможност на гражданите да контролират своите избраници и да участват в управлението. За нас това е основна причина за начина на живот, който живеем – разбиране за политиката като „келепир“; вождистки характер на управление и вождистки начин на мислене; стресирано и едва съществуващо гражданско общество; липса на утвърдени демократични принципи; самоотказване от публичната собственост и услуги и унищожаване устоите на общините и държавата; корупция;разбита ценностна система; демографски срив; най-нисък стандарт на живот в ЕС.
За да заострим Вашето внимание посочихме само някои от пораженията,които нанася централизираната и безконтролна власт. Те нито са изчерпателно изложени, нито са нещо ново за средно статистическия българин. Въпросът е, как да се излезне на естествения път,който да гарантира нормално и успешно развитие на България.
Идеята за фискалния борд, самото членство в ЕС като условие за излизане от тежките условия в които живеем, считаме за прекалено оптимистични. Фискалният борд ни държи във все по-голяма мизерия, а критичното отношение, поради начина на живот, към ЕС ще се засилва. Съществуват в подобни ситуации две прости максими – подобряването на условията на живот е дело на тези, които живеят в лоши условия и помогни си сам,за да ти помогне и другия . И тук става въпрос да си помогнем взаимно,чрез самоорганизация, като отговорни граждани пред самите себе си, своите близки, народ и държава. Що се касае до доминиращото мнение сред основната част от българите да спасят индивидуално себе си, можем само да кажем – не, няма да стане по този начин да живеете в нормална държава, и ще ставате все по-малко тези,които ще „изплуват на брега“,като възможността след няколко десетилетия да се наричате българи и да имате държава ще бъде все по-нищожна. Накратко – изборът е Ваш.

Защо прокуратурата отказа да обвини Георги Грозданов и Виктор Кожухаров?

progdir — Wed, 07 Mar 2012 06:08:35 +0000

По време на проверката прокурорът от Софийска градска прокуратура Иван Тасков е установил, че досъдебното производство е образувано срещу неизвестни извършители за това, че през периода от месец януари 2008 година до месец март 2010 година са участвали лично, като длъжностни лица, които са държавни служители в структурите на МВР и заедно с други лица са били в престъпна група, която е създадена да върши престъпления против общественото здраве, контрабанда и изнудване, използвайки служебното си положение с цел да набави за себе си имотна облага. Групата е създадена, за да принуждава други лица да съхраняват и разпространяват наркотични вещества, като случаят е особено тежък. В хода на разследването, на 15 юни 2010 година е повдигнато обвинение спрямо Георги Грозданов за това, че от месец май 2003 година до месец март 2010 година, при условията на продължавана престъпна дейност – повече от два пъти – в правното си качество на длъжностно лице / Грозданов е началник на сектор „БОП”, а от 25.12. 2009 година към ГД БОП/ е поискал различни суми от лица, които са развивали стопанска дейност или криминално проявени лица. Според хипотезата, Грозданов е обещавал на тези лица, че няма да разпорежда действия срещу тях. Грозданов е трябвало да „смачква” полицейски преписки, да осигурява „полицейски чадър”, като по този начин осигурява протекции над заподозрените лица. Според хипотезата, Грозданов е поискал 80 хил. евро от Васил Телбизов, 300 хил. лева от Талеб Сабуни, чрез братя Заневи и 40 хил. евро от Кирил Маринков /Лозенеца/.
На същата дата е привлечен като обвиняем и Виктор Кожухаров. Той е обвиняем за това, че в периода от месец май 2003 година до месец март 2010 година, при условията на продължавана престъпна дейност, също е искал суми от различни криминално проявени лица, с обещанието да не инициира или разпорежда провеждането на предварителни полицейски проверки във връзка със събрани данни за сводничество, проституция и други криминални деяния, като по този начин осигурява протекции на заподозрените лица. Според хипотезата, Кожухаров е поискал от Григор Димов сумата от 8 хил. лева на два пъти, 29 хил. долара от Момчил Момчилов, чрез Илиян Петков Кожухаров и 100 хил. евро от Васил Телбизов.
На 25 ноември 2010 година Виктор Кожухаров е обвинен и за това, че е съхранявал, без надлежно разрешително наркотични вещества на обща стойност 2 800, 17 лв. в служебната метална каса. Списъкът на откритите вещества е дълъг, но прави впечатление изключително малкото количество от всеки вид наркотик. Най – голямото тегло на открит наркотик е хашиш с тегло от 76,82 грама. Основното количество е с тежест стотни от грама.
След приключване на разследването при анализ на събраните доказателства по делото, прокурор Тасков намира, че производството срещу обвиняемите Грозданов и Кожухаров следва да бъде прекратено, поради липса на безспорни доказателства в подкрепа на повдигнатите обвинения.
На първо място при обвинение за създадена престъпна група е необходимо в групата да участват три и повече лица, което при този случай не е факт.
Във връзка с обвинението срещу Грозданов за исканите суми от различни лица, на няколко пъти е разпитан Кирил Маринков /включително и пред съдия/. Лозенеца твърди, че около месец юли 2005 – та година Грозданов, лично си е поискал от него 40 хил. евро, заплашвайки го, че ако не плати ще влезе в затвора. В подкрепа на заплахите си Грозданов, е посочил за пример Васил Телбизов, който не е платил и се намира в затвора. Като „свидетели” посочва все мъртви лица – брат си Методи и следователя Свилен Михайлов. Адвокатът на Маринков, Лъчезар Кръстев разказал, че Маринков нееднократно е заявявал, че е осъден, защото не е платил на Грозданов. Маринков беснеел и псувал Грозданов, че му е искал пари, за да оправи делото, но той не е давал съвети в тази насока.
Във връзка с казаното от Лозенеца е разпитан и Васил Телбизов. В показанията си той твърди, че през месец май 2003 година е изнудван от Грозданов за сумата от 80 хил. евро, за да бъде пазен от Антон Генадиев. Впоследствие Кожухаров „увеличил” сумата на 100 хил. евро. Всички срещи между Телбизов, Грозданов и Кожухаров са станали в автокъщата на Евгени Дунгаров, който потвърждава за среща между Грозданов и Телбизов. На тази среща се уговорили Телбизов да направи жалба срещу Антон Генадиев и да даде 4 хил. белязани евро на Генадиев. Дунгаров не разказва за други срещи. Телбизов не платил исканите от антимафиотите пари и впоследствие е задържан. В показанията си Дунгаров свидетелства, че в града се говорило, че Коцето Бургията искал 100 хил. евро, които да даде на БОП, за да оправят Телбизов. Дунгаров бил изпратен от Телбизов при Грозданов с обещанието, че ще се намерят парите, но Грозданов то изгонил.
В хода на разследването е разпитан и свидетеля Талеб Сабуни, който пред съдия заявява, че при случайна среща с Грозданов в центъра на Пазарджик 2003/2004 година, му е казано, че ако иска да живее добре, трябва да си плаща. Сабуни разбира, че трябва да му дава пари, но отказва. След отказа му, през февруари 2009 година е задържан за изнудване на братя Заневи за сумата от 57 хил. евро. Тази сума той и Трендафил Шарков са оставили на съхранение в обменното бюро на Заневи. Сабуни потвърждава факта, че през последните години често е оставял пари на съхранение при тях, тъй като имат каса и охрана. Освен това не са наематели на негово помещение. Задържан е в ареста. За да бъде освободен е принуден подписва споразумение и се признава за виновен. Във връзка с обясненията му е разпитан и Трендафил Шарков. Той потвърждава, че 30 хил. евро оставени при Заневи са негови пари. Заедно с парите на Сабуни са искали да закупят земеделска земя. Оставили са ги на съхранение около 20 февруари 2009 година. На оставянето на парите са присъствали и свидетелите Анас Шауаф и Александър Иванов. Разпитани са и Лиляна Синапова, Венелина Цветанова, Ралица Генурова, Павел Георгиев, Антон Гълъбов, Николай Илиев и Махер Алдари, които потвърждават, че Сабуни често оставял пари на съхранение при братя Заневи. Когато свидетелите имали нужда от пари те ги взимали от бюрото на Заневи, след телефонен разговор със Сабуни и ги връщали отново там.
При разпита на свидетелите Борис и Стоил Заневи, те заявили , че Талеб никога не е оставял пари в обменното им бюро, в действителност те били изнудвани от Сабуни за сумата от 30-40 хил. евро, да което споделили пред своя роднина Андреев, който ги посъветвал да пуснат жалба в БОП.
Установено е, че през месец ноември 2003 година пазарджишките антимафиоти разполагат с информация, че Телбизов е изнудван от Антон Генадиев за сумата от 80 хил. евро. Тази информация е отразена по надлежния ред. В по-късен етап Телбизов подава жалба и е дал съгласие за прилагане на специални разузнавателни средства спрямо него, както и сумата от 4 хил. евро /белязани/. По този начин е трябвало да се документира изнудването. До доказване, обаче не се стигнало защото Телбизов разгласил за операцията и Антон Генадиев не предприел никакви действия срещу Телбизов. По тази причина преписката е прекратена от единия от обвиняемите Виктор Кожухаров.
За свидетеля Кирил Маринков е установено, че Грозданов го познава покрай работата си. Срещу Маринков са водени наказателни дела и е бил задържан от органите на досъдебното производство.
За свидетеля Талеб Сабуни е установено, че е бил разработван от службата, в която е работил Грозданов и срещу него са водени наказателни дела. При разпит пред съдия, Сабуни е заявил, че Грозданов не му е искал пари.
Тук прокурорът Тасков прави извода, че свидетелите срещу Грозданов и Кожухаров са лица, които са засегнати от дейността на двамата антимафиоти. Според направения от него извод, свидетелите не са безпристрастни и са засегнати пряко или косвено от дейността на Георги Грозданов. Този извод кара прокурорът да смята, че по делото не са събрани категорични и безспорни доказателства в подкрепа на обвинението срещу Георги Грозданов. Според него, обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Ето защо наказателното производство трябва да бъде прекратено.
Във връзка с обвинението срещу Виктор Кожухаров е разпитан свидетеля Григор Димов. Димов разказва за събития, станали през 2008 година, когато Евгени Генов, който се занимавал с разпространение на наркотици е искал от него да му намери дилъри. В града се говорило, че тези наркотици са на Кожухаров или поне са му давани част от парите. Свидетелят Димов твърди, че по това време е бил с мярка за неотклонение „домашен арест” и свидетелят Генов му поискал 5 хил. лева за прекратяване на воденото срещу него дело за рекет, като свидетелят разбрал, че парите са за обвинения Кожухаров. В последствие, след промяната на мярката в „подписка”, свидетелят Генов дал парите, като ги взел от свидетеля Мален Манев. Манев потвърждава казаното от Димов в частта за парите. Димов твърди, че по – късно му е искана сумата от 3 хил. лева за прекратяване на делото, отново от Генов. Димов отказал да даде парите. По – късно забелязал, че автомобила на Кожухаров го следва.
Тук прокурорът Тасков установява, че през периода 2008-2009 година за двамата свидетели съществува информация, че се занимават с разпространение на наркотици, като срещу Димов са водени и досъдебни производства, приключили с осъдителни присъди.
В хода на разследването е установено, че свидетелят Момчил Момчилов е осъден за сумата от 29 хил. щатски долара от Верка и Илиян Кожухарови. Свидетелят Момчилов твърди, че е заплашван многократно от Виктор Кожухаров да върне парите. По този случай е водено дело в хода, на което Кожухарови представили документ с неговия подпис Момчилов оспорил истинността на подписа, но експертиза заключила, че подписа е негов.По време на разпита Момчилов потвърдил, че в миналото Грозданов и Кожухаров изнудвали разработвани от тях лица, чрез данните събрани по служебен път и тези, които си плащали били оставяни на спокойствие.
Установено е, че Виктор Кожухаров е син на Илиян Кожухаров. Антимафиотът твърди, че знаейки за проблема между двамата е избягвал контактите с Момчилов по всякакъв повод. Не е установена жалба на Момчил Момчилов срещу действия на Виктор Кожухаров.
Срещу Виктор Кожухаров е повдигнато обвинение за поискани 100 хил. евро от Васил Телбизов. Това обвинение се дублира с това на обвинения Георги Грозданов.
Тук, прокурорът Тасков счита, че наказателното производство в частта му срещу Виктор Кожухаров трябва да бъде прекратено, поради недоказаност на така повдигнатото обвинение.
Що се касае за откритите наркотични вещества в металната каса на службата, прокурорът Тасков смята за видно, че те не са държани от Кожухаров за себе си, а във връзка с изпълнение на служебните му задължения. Предадените от Кожухаров доброволно наркотици са били използвани за учебни цели и с тях са онагледявани изнасяни лекции пред колеги и ученици. Тези вещества са му били оставени от Стоян Стоянов. Самият Стоянов в показанията си, потвърждава този факт и допълва, че не е правена експертиза на тези вещества. Говорителят на полицията Мирослав Стоянов свидетелства, че лично е участвал в лекции, които са изнасяни пред ученици с участието на колеги от БОП и са носели със себе си различни мостри наркотични вещества. Оказва се, че не може да се установи произхода на тези наркотични вещества, които най – вероятно са се предавали през годините от служител на служител. Безспорен е фактът, че върху кутията е стоял надпис – „за учебни цели РЗ БОП – Пз”, както и опис на съдържащите се в нея наркотични вещества.
След направените изводи, прокурорът Иван Тасков постановява прекратяването на наказателното производство по досъдебното производство срещу Георги Грозданов и Виктор Кожухаров.
Ра 1 е далеч от мисълта, че в прокурорското постановление е включена цялата информация свързана със случая „Грозданов и Кожухаров”. По делото са събрани материали в 22 тома, разпитани са 110 свидетели. С тази публикация целим да покажем гледната точка на прокуратурата. Готови сме да публикуваме и други мнения по въпроса.

Новият закон за предучилищното и училищното образование – изход от кризата или връщане назад?

progdir — Sun, 19 Feb 2012 07:45:00 +0000

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи задълбочен анализ на проектозакона за училищното образование и е обезпокоен от някои съществени пропуски и други неточно записани текстове, които ще доведат до аномалии в системата.
Синдиката не откри:
• приоритет за въвеждане на гражданското възпитание и образование на децата и учениците. Не е заложен и практически изпълнен като отделен предмет „Гражданско образование“ в учебната програма. Продължава се с порочната традиция елементите на гражданско възпитание да се разпределят неясно между отделните учебни предмети. По този начин на изхода от училище нашите деца нямат основни познания свързани с конституцията на Република България, основните кодекси и закони в страната, официална религия и религиозни добродетели, здравно възпитание и всички останали компоненти на предмета „Гражданско възпитание“, който фигурира от 1882г. в образователната система.
• условия за ефективно кариерно развитие на учителските длъжности, ясно структурирани, финансово обезпечени и привлекателни за млади учители. /Сега учителите между 24 – 30 години са под 5% от всички учители/.
• предкариерно развитие на учителите, които ще заемат директорска длъжност, по отношение на брой години педагогически стаж, задължителна мениджърска подготовка и доказани управленчески способности. /В законопроекта учител с 1 година учителски стаж може да стане директор, а длъжността „Старши“ учител се заема след 10 годишен учителски стаж./
• прозрачна процедура при провеждане на ключовата според нас директорската длъжност от широкоспектърна комисия с участие на социалните партньори, гарантираща избора на най–добрите кандидатури.
• мандатност на директорската длъжност в ефективен формат и атестация от независима комисия, гарантираща прозрачност и безкомпромисност в работата на тази длъжност.
липса на адекватни мерки, овладяващи все повече влошаващата дисциплина и агресията в учебните заведения. /Всички визирани наказания и мерки са от сегашния правилник за прилагане на закона/. Няма визирани конкретни задължителни щатни длъжности, обезпечени от финансови средства, които да работят за дисциплината, привличането и задържането на учениците. Нови задължителни.
• длъжности като „Педагогически съветник“, Психолог“ , „Приемен учител“ и „Помощник учител“ трябва да компенсират липсата на оценки и транзитното преминаване през целият начален етап. Като част от техните задължения да бъдат въвеждане на добри практики за овладяване на лошата дисциплина.
• ограничение в броя на учебниците, което води до удовлетворяване на корпоративни интереси, но ще доведе до големи аномалии в системата. Буди съмнение равнопоставеността на учениците с различни учебници при външно оценяване /Липсва гаранцията, че теста е еднакво съобразен с материала от всички варианти/.
• липса на съвременна концепция за работа с изоставащи и надарени деца в основна степен.

Дали дебатираният проектозакон е дългоочакваната светлина за изход от финансовата и духовна криза в българското образование? Дали МОМН ще приеме конструктивните предложения на Синдикат „Образование“?
Искрено се надяваме МОМН и българския парламент да се вслуша в гласа на българския учител и социалните партньори.

Как ще четем Иван Вазов през 2018 година!?!?!?!

progdir — Wed, 08 Feb 2012 08:50:42 +0000

Публикуваме материал от статуса на Атанас Георгиев във Фейсбук, защото смятаме, че има върху какво да се замислим. Текстът е публикуван в групата „Ние казваме „НЕ“ на ACTA! – ПАЗАРДЖИК”.

И така, представете си 2018 година. Обикновено софийско жилище.
- Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
– Така ли? Коя книга?
- Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.
- Че защо ще я купуваш? Имаме я.
- Супер! В кой файл е?
- Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
- Пфу! Та тя е на хартия!
- И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
- На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
- Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
- Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
- Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
- Да смъкна безплатно книга?!
- Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
- Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
- Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
- На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
- А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
- Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
- Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
- Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
- Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
- Платих я. Thanks.
- Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
- Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара. Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…
- А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
- Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
- Това пък от кой зор?!
- Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…
- Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
- Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
- Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
- Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила…Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета… …
След 2 часа:
- Уфф. Привърших я най-сетне.
- Какво? За два часа си изчел “Под игото”?
- Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
- Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
- Кой?!
- Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
- Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
- Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
- Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…

И. Джамбазов: Комунизмът е начин на действие, не наличие на червена книжка

progdir — Sun, 29 Jan 2012 09:04:09 +0000

Публикуваме без редакторска намеса изказването на общинския съветник Илия Джамбазов на провелата се сесия на 26 януари, защото хвърля светлина върху работата на общинските съветници и една дълго коментирана сделка на Община Пазарджик.
Уважаеми г-н Председател, уважаеми г-н Кмете, уважаеми колеги, кметове на населени места, представители на медиите, на администрацията, уважаеми граждани,
Истинската причината да се извършат промени в ръководствата на комисиите e нашето несъгласие да продадем имота на ул. Иван Шишман на г-н Тиков, известен местен бизнесмен.
Да бъдем наясно, с оглед тежкото финансово състояние на общината, ние не сме против тази продажба, но сме против начина по който тя се извършва. И тук има поне три причини да не подкрепяме сделката:
Първа: Какво значи общината, да имаме право на самостоятелен офис от 100 кв.м, а вместо това да актуваме имот с по-малко квадрати? Какво значи да имаме право да бъдем на надпартерния етаж, а сами да даваме съгласието си за имот на по-висок етаж? Какво значи нашият имот да бъде не самостоятелен а в идеални части? Какво значи нашият имот да е отдаден под наем от частна фирма на друга частна фирма? Мислите ли че тези действия подлежат на разумно обяснение? Един аргумент ако някой извади в защита на тези действия, веднага ще се извиним. Поради това, че нямате искаме да Ви кажем още: опасно е когато публично овластена личност, счита че може да прави каквото си иска, а мнозинството от колективен орган се подчинява безусловно. Опасно е и за двете страни.
Втора: Нарушава се фундаментален принцип на местното самоуправление- решенията на общинския съвет са задължителни за изпълнителната власт.
Колеги, ние искаме да предпазим себе си, да предпазим и Вас. В този смисъл искаме да ви помогнем. Вие ни отговаряте с искане за цитираме: „безпрекословност на политиката, която се следва“, със заплахи, с добре познатите и отвратителни действия на „политиката“ на тояга и морков с цел разцепване на групата чрез най-гнусното човешко качество – предателството. Предателство не само към този който стои до тебе, а преди всичко предателство към гражданите, които са ни гласували доверие и са ни изпратили в тази зала, за да защитаваме техните интереси. След като нямате аргументи срещу нас, Вие де факто размахвате пръст, правите едва ли не някаква показна наказателна акция, стремите се да уязвите нашето достойнство, концентрирате цялата власт. Концентрацията на власт колеги, е логичен резултат от дефицит на демократично мислене. Много пъти сме казвали –да бъдеш комунист не означава да имаш червена партийна книжка. Комунизмът е преди всичко състояние на духа, начин на мислене и основно начин на действие. За конкретните характеристики на този дух, начин на мислене и действия вижте 50-те години на миналия век. Ако Вие колега Петков, познавахте добре не историята, а причините за гибелта на Никола Петков, нямаше и да помислите да правите подобни предложения. Кажете ни един факт, с който ние пречим на „нормалната работата на общинския съвет и на неговите комисии“? Или тези, които предлагате ще работят по-добре от нас?!
Трета причина да не подкрепим сделката с бизнесмена Тиков: В основата на подобни сделки, стои публично афишираната идея, че общината е лош стопанин. Позволете ни само един въпрос към тези, които защитават тази философия– какво правите тук в тази зала и за какво гражданите са ви избрали? За да им кажете, че собствеността им е лоша, че Вие сте лоши стопани и затова сте дошли да продавате тяхната собственост.
За съжаление същата философия имат и представителите на предприемачите. Цитирам дословно:„Общината е лош стопанин.“. Нека и те си отговорят на въпроса какво правят тогава в тази зала. Те са класически пример на форма на олигархично управление, т.е. преплитане на икономическата с политическата власт и класически пример за конфликт на интереси. В качеството си на публични личности, те защитават частен интерес – интереса на една социална група, към която принадлежат.И не го крият.
Истината е много ясна: отношението ни към собствеността трябва да бъде подчинено на принципите на икономическите закони, но през призмата на обществения интерес. Не е вярно, че публичната собственост е лоша собственост. Не е вярно, че общината е лош стопанин. Вижте структурата на собствеността във Франция, Дания, Скандинавските държави, Чехия,Австрия и тогава говорете.
Уважаеми колеги,
Хранителната среда на подобни сделки и действия е факта, че ние живеем в общество на безотговорност и безконтролност. Можете ли да ни кажете каква реална съдебна отговорност ние носим за своите действия? Можете ли да ни кажете как реално гражданите участват директно в управлението /освен че ни избират през 4 години/ и как нас те ни контролират? Как мислите, ако съществува развито гражданско общество и правна възможност някой, да ни издърпа ушите, извинете за израза,но мисля че е точен, дали няма да внимаваме как да гласуваме и дали няма по всички важни решения да се допитваме до гражданите, представители на различните социални групи, включително да искаме референдуми. Навярно тогава ще бъдем заставени и да спазваме общоизвестната максима, че политиката е публично поета отговорност в името на обществения интерес. Всъщност,това е нашата клетва.
Що се касае до исканите смени в комисиите,добре, имате нашите оставки и след като мислите че можете да теглите каруцата на управлението сами или с някой друг, и по този начин – правете го.

М. Комсийски: Васил Н. е трагичен герой, достоен за перото на Достоевски

progdir — Sun, 08 Jan 2012 15:24:49 +0000

Малин Комсийски е един от опитните пазарджишки адвокати. Зад гърба си има 22 годишна практика, по време на която се е срещал с всякакви случаи. Срещнах се с него с очакването, че ще чуя една история изпълнена с кръв и насилие. Чух една житейска трагична история. Ако не бе фаталния край, такива се случват много. Предлагам ви интервюто с адвокат Малин Комсийски.

Адвокат Комсийски, ще защитавате интересите на Васил Н., който е обвинен за убийството на Спас Денин. Обществото следи със засилен интерес този случай. Що за човек е Васил Н.?

Обяснимо е общественото внимание към този случай. В дъното му , обаче стои само една човешка трагедия. Преди 4-5 години Васил е собственик на жилище в Пазарджик. Семеен, баща на три деца, най – голямото от тях е на 19 години в момента. Тогава се увлича по една жена. Заживява с нея. Продава жилището си и двамата харчат парите от продажбата. Парите, обаче бързо свършват, дамата си заминава, а Васил остава сам и без дом. Работи, където намери, най – често в строителството. Спи по обектите, където работи, губи контактите си със семейството и всички приятели. Типичен случай на десоциализиран човек. За мен той е един нещастен човек, изгубил своята посока. В годините на социален и икономически преход, много хора промениха и моралната си парадигма, и в този ценностен преход – изгубиха себе си. Както се казва в литературата: „-Типичен герой в типични обстоятелства.“

Какво се е случило във фаталната нощ? И кога точно е извършено престъплението?

На 26 декември Спас и Васил се срещат в едно от „капанчетата” пред гарата. Двамата са съселяни от Ковачево. Никога не са били приятели, но се познават. Спас споделя пред Васил, че цял ден пие с приятели в Главиница. Срещнал дама, която му предложила секс срещу заплащане. Спас и дал 40 лева, но жената изчезнала с парите. Спас казал, че няма пари и няма как да се прибере в Ковачево. Васил му предложил да спи при него тази нощ. Той ремонтирал апартамент в близост до читалище „Виделина” и спял там. Пътьом взели половинка ракия, от която пили съвсем малко. Замезвали със салам и лютеница. Разговорът започнал нормално, но в продължение на вечерта Спас започнал да става агресивен. Обвинил „домакина” си, че е зарязал семейството си. Тонът започнал да се повишава. Спас грабнал ножа, с който рязали салама и започнал да се приближава заплашително към Васил, който започнал да отстъпва към мивката. В ръката му попаднал друг нож. Спас бил по – едрия и по – силния физически от двамата. В страха си Васил замахнал с ножа и направил порязна рана в дясната част на гърдите на Спас. Вторият удар вероятно се оказал смъртоносен, той попаднал в областта на шията. Паникьосан, Васил скрива трупа на Спас . На 27 декември, той и собственикът на апартамента работили цял ден. Вечерта, се опитал да се отърве от мъртвото тяло на Спас, но не успял. Тогава решил да разчлени тялото. Поставил частите в чували, които изхвърлил в контейнера пред блока. На 28 декември камионът на сметосъбиращата фирма отнася контейнера, а на 29 декември цигани откриват останките на сметището.
Васил бе арестуван на 6 януари и направи признания.

Можем ли да обобщим, че става дума за непланирано убийство?

Още е рано за обобщения, но категорично това е непредумишлено деяние. От юридическа гледна точка, казусът е доста „суров“ все още. Предстои да се направят още много експертизи. Твърде много са за сега въпросите имащи значение, за правилното разрешаване на случая, които са без ясен отговор. Но аз добре познавам разследващият полицай. Той е много опитен професионалист и твърдо вярвам, че ще изпълни служебните си ангажименти изключително съвестно, за разкриване на обективната истина. В момента за повдигнатото на клиента ми обвинение се предвижда най-тежкото по българския закон наказание. Но едва след като се изяснят някои много важни въпроси, имащи пряко отношение към квалификацията на деянието ще видим какъв обвинителен акт ще „влезе“ в съда.
За сега аз приемам обвиняемият като един трагичен герой, достоен за перото на великия Достоевски – някакъв кошмарно абсурден микс между „Престъпление и наказание“ и „Бесове“.
Онова което със сигурност за сега може да се каже е че това е една човешка трагедия.

Българи или свободни?

progdir — Wed, 16 Nov 2011 12:08:33 +0000

Публикуваме дословно материала на Румен Андонов, поместен в сайта „21 век България”, защото върху темата си заслужава да се размисли.
Със статия под горното име гръцкият ежедневник „Симера” започна дискусия в гръцкото общество по повод евентуалното провеждане на референдум относно приемането на новия спасителен пакет за гръцката държава. По-долу превеждам текста без съществени съкращения:
Българи или свободни – това е въпросът, който всеки един от нас трябва да си зададе. Не е тайна, че Гърция беше единствената държава на Балканите, в която гражданите водеха един нормален, спокоен и смеем да кажем щастлив живот. Това обаче не се понрави на някого, а и не е тайна, че Балканите винаги са били трън в очите на така наречената Стара Европа, поради свободолюбивия дух на населението си.
Няма да разискваме как се стигна до този главоломен и невъзможен за връщане дълг. Не е тайна кой и как ни го отпусна, едва ли не насила. Някой имаше интерес държавата ни да затъне в тази криза, за да може да ни диктува условията, по които да развиваме нашата икономика. А за тези, които не са наясно – нека погледнат на кои банки Гърция дължи пари и как тези банки ни ги тикаха в ръцете. Не се учудвайте, ако видите там преимуществено френски и немски имена. Сега те убеждават целия свят с неистови крясъци, че правят всичко възможно да спасят Гърция, докато всъщност се мъчат да ни поробят, а когато усетиха, че гръцкият народ не е стадо и не се подава на подобни манипулации, че у него не е угаснал пламъкът на истинската демокрация, демокрация, която ние сме дали на света, изпаднаха в паника. Изпаднаха в паника, защото въпросът е не в спасяването на Гърция, а на собствената им алчна кожа. И когато ние оказахме съпротива, те пожелаха да направят така, че цяла Европа да плаща за тяхната алчност, като ни сочат нас за причината. Европа трябва да разбере, че не спасява Гърция, а банкерите, давещи се вследствие на собствената си алчност.
И така, каква участ са ни приготвили нашите „спасители”? Отговорът е съвсем близо – ние трябва да споделим участта на българите. Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите, защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика по обедняването на българския народ се ръководи чрез различни уж европейски директиви. Забележете, че въпреки, че българите са най-бедният народ, голяма част от стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат въобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на площадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма.
И ние, като гръцки граждани, свикнали да търсим и отстояваме правата си, си задаваме въпроса, как е възможно това? Как при този стандарт на живот, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно? Отговорът е един – те са бедни, толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест, това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че по-скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка, нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка – заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надницата си, да не се разболеят. Техните предприятия произвеждат инвалиди. Българите биват използувани и изхвърляни на улицата – без защита, без надежда.
Тяхната държава, тяхната индустрия, бяха разпродадени и разграбени на безценица. В България няма истински чуждестранни инвестиции. Това, което е разпродадено на чужденци, на безценица, или е унищожено, за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки, или се използува за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина. На българите им набиват в главите, че заплатите им трябва да са ниски, защото така били конкурентноспособни и така, забележете, привличали чуждестранните инвеститори. Няма по-смехотворно твърдение от това. Как можеш да твърдиш, след като уж си член на Обединена Европа, че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане? В кой век живеят българите? Не разбират ли, че днес истинските инвеститори не търсят проста маса, работеща за без пари, а работници образовани, специалисти, притежаващи творческа мисъл и креативност, откриватели и способни да предугаждат бъдещето.
В България правителството инвестира най-много в полицията, която е един процент от цялото население на страната. Но не мислете, че тази полиция се бори с престъпността – не, самата полиция е корумпирана, съдебната им власт също, за политиците им да не говорим. Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка, за това, че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност, ще бъде смазан и потушен. Благодарение целенасочената политика на потъпкване и опростачване на българския народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещото население е емигрирало, а циганите са оставени сами на себе си , като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите неописуем.
Ето какво са ни приготвили нашите „спасители” – те искат да изкупят Гърция на безценица, да унищожат това, което конкурира техния бизнес , да заграбят това, което носи сигурни печалби , да ни превърнат в роби, страхуващи се да не загубят робовладелците си, страхуващи се дори да не бъдат низвергнати и от робското си положение – те искат да ни превърнат в българи. Защото, ако роби можеше да се степенува, то българи би била най-голямата степен. И те искат ние да приемем тази участ доброволно и с благодарност. Те искат дори да купят земята ни, нашите острови, където да се радват на живота и да се забавляват, докато ние работим, за да изплащаме дългове, които никой не ни е питал дали желаем да вземем. Но ние не сме българи, ние сме свободни, ние не се страхуваме, ние не се предаваме, ние знаем що е истинска демокрация.
Ние сме свободни и сме готови да браним нашата свобода и я браним вече три години в непрестанни протести, нещо нечувано и невиждано в съвременната световна история, именно, защото знаем що е демокрация. И ще я браним, ако трябва още 30 години, ако се наложи ще я отгладуваме, ще мизерстваме, но свободни, не българи. Нас не ни е страх – страхливите да ходят в България. Това е изборът, драги сънародници – не дали да бъдем в еврозоната или не, не дали да сме в Обединена Европа или не, не дали да банкрутираме или не, а дали да сме свободни или българи.
Ние знаем кое ще изберем – СВОБОДАТА!
Румен Андонов
ВРАЦА, БЪЛГАРИЯ

Ще избираме най-мразения кмет, но истинската битка ще е за местата в ситипарламента

progdir — Thu, 22 Sep 2011 09:26:49 +0000

Следващият кмет на Пазарджик ще е най – мразен! Така един от кандидатите за кмет на община Пазарджик „нарисува профила” на човека, който ще управлява общината през следващите четири години. И основания, колкото щеш. Хазната е изпразнена. А девизът „Пари нема действайте” няма как да се хареса на жителите и бизнеспартньорите на общината. Защото, ако вторите дълго чакат пари, то първите ще трябва да плащат. Липсата на актуализация на общинския бюджет през юли, е причина да не може да се даде точната картинка на задълженията на общината. Когато няма информация плъзват спекулациите. А такива дал господ. Поредният слух, който витае в Пазарджик е за около 30 милиона кредити и близо 14 милиона задължения към бизнеса. За община с население около 114 хиляди души, това може и да е проблем. Дали това е причината за „късата” скамейка на участващите в мача на 23 октомври – времето ще покаже! Не можем да подминем факта, че за първи път от години броят на кандидатите за слава е малък – само осем. Пазарджик помни избори с далеч повече мераклии за народната любов. Не можем да пропуснем и друго. Ако през отминалите години основните играчи бяха двама, които условно можем да приемем, че бяха представители на лявото и дясното, сега имаме трима кандидати, които показват спортен хъс и амбиции за първото място. Не забравяме и четвъртия, който може да обърка плановете на първите трима и активно ще участва в разиграването на топката. До тези избори кандидатът на левицата бе „абониран” за балотажа и очакваше спокойно опонента си. Този път не е така и на Румен Петков ще му се наложи да работи за да стигне до втория тур. Представянето на Благо Петров, Георги Йорданов и Николай Велков, зависи от работата на предизборните им щабове в предстоящата кампания. Не можем да отминем факта, че от година на година, на избори за кмет се появяват все по подготвени играчи.
Истинската битка, обаче ще се проведе на терена на изборите за общински съветници. Отминалият мандат остави противоречиви впечатления от работата на „бащиците”. Очакванията бяха големи, защото в залата присъстваха хора, които в по – голямата си част не познаваха негативните практики от минали мандати. От тях се очакваше да променят стила на работа на местния парламент. В Общински съвет, влязоха хора, които обещаваха откритост, прозрачност, готовност за инвестиции в милиони левове в позакъсалата икономика на общината. Доколко това се случи през изтеклия мандат, ще оценяват гласоподавателите на 23 октомври. Сравнително големият брой на представители на различни политически формации даваше надежда за воденето на активни и ползотворни политически дебати. Това не се случи. Няколко от общинските съветници ще останат в историята на местния парламентаризъм единствено с репликата – „Предлагам да приключим дебатите и минем към гласуване”! В края на мандата се появиха оценки, че мнозинството, подкрепящо кмета на общината е разбило парламентаризма. И това бе казано от председателят на Общински съвет. В свое изказване той посочи, че не е бил избран, а НАЗНАЧЕН, което показва в пълна степен разклатените основи на пазарджишката демокрация и пълната зависимост на местния парламент от волята на общинска администрация, което не може да бъде определено по друг начин, освен скандално.
За изборите на 23 октомври картите са раздадени, листите са подредени и внесени в Общинската избирателна комисия. При обстоен анализ на кандидатурите отново се набиват на очи многото нови имена, които са в съответните избираеми зони.
В избираемата зона на кандидатите от БСП , /която според анализаторите през годините е била най – консервативна/ виждаме само трима, които бяха общински съветници в този мандат. Останалите са нови хора.
Наскоро приятел шегобиец ми сподели, че следващите общински съветници от ГЕРБ ще имат нужда от водач, за да открият Пленарна зала на община Пазарджик. Председателят на групата съветници от партията през този мандат е десети в кандидатската листа.
В листата на Попов нещата стоят по коренно друг начин. В избираемата зона единственото ново име е на шефката на Общински детски комплекс Емилия Спасова. Останалите са познати от работата си през последните четири години.
Интерес предизвиква кандидатската листа на коалицията „ВМРО-НИЕ, БЗНС, ЗНС”. В челото на листата са „опитните бойци” Благо Петров и Петър Ангелов. Двамата съветници бяха първите, които показаха недостатъците в работата на настоящия ситипарламент. Доколко техните послания ще стигнат до избирателите и ще получат подкрепа – ще се разбере на 23 октомври.
В отминалия мандат пазарджишкият бизнес бе представен чрез Сдружението на предприемачите, което успя да вкара четирима съветници. Част от техните обещания, обаче останаха неизпълнени. Вътрешни противоречия принудиха част от бизнесмените да напуснат сдружението, което няма как да повлияе положително на предстоящите избори.
Интерес предизвиква и представянето на РЗС. Водач на листата е Николай Велков. По наша информация в щаба му са събрани опитни изборджии, което е реална предпоставка за успешно проведена предизборна кампания.
За първи път от началото на демократичните промени СДС няма да издига кандидат за кмет на Пазарджик и населените места в рамките на общината. Това бе едно от условията на Тодор Попов, с което шефовете на „синята идея” се съобразиха. Как ще се отрази това на представянето на „Синята коалиция” едва ли някой може да предскаже.към днешна дата.
Предстои ни да разберем как се е отразила на „Атака” безрезервната подкрепа, която общинските им съветници демонстрираха към настоящото управление. Партията издига кандидати за кметове на две населени места в общината.
Предизборната кампания започва. Ако някой ви каже, че нещата са предопределени – не му вярвайте! Сигурното е, че нещата зависят от вас. Гласувайте и не продавайте гласа си!