На кафе с Васил Петров – за Калугерово с любов

С един от най-талантливите и награждавани родни звезди Васил Петров, специално за ПА1 ще поговорим за спомените му от родното Калугерово (по майчина линия) Пазарджишко, за джинса, за свободния избор и за гения Франк Синатра. В Калугерово, на пра дядовците на Васил Петров, преди няколко месеца бе поставена паметна плоча на кметството, където пра пра дядото е бил първият кмет. Това е род на заможни хора, общественици и герой от войните за независимост. Васил Петров, застана пред микрофона на Илиян Кузманов, негов роднина и инициатор на увековечаването на старият род. На празника на селото, 24-ти юли, предстой паметната плоча да бъде осветена.

Интервюто бе направено от Илиян Кузманов след концерта му на 22 юни 2021 година в Летния Театър в Пловдив. Събитието бе част от лятно турне с Врачанската филхармония – SymphoNY Вay. В рамките на турнето Петров ще изнесе общо 14 концерта, които ще продължат до септември. В репертоара влизат песни на „Бийтълс“ и Стинг, както и филмова музика, като тази от „Списъка на Шиндлер“. Петров ще представи и песни от новия си албум, чийто продуцент е Милен Врабевски. Това е 14-ти и най-романтичен до момента студиен албум “Love Songs vol. 1”. Албумът прави различен прочит на няколко популярни поп хитове и великолепни класики от списъка на “American Songbook”.

Калугерово? Какво ти идва първо в главата?

Е, детството. Помня, че нашите ме заведоха за първи път на 4-ри годишна възраст. Тогава се запознах с приятелчета от махалата, ние живеем, баба ми живееше, Бог да я прости, под връх Змейовец, и нашите ме водеха всяка година цяло лято там. Оставяха ме на баба ми и идваха да ме взимат за 20 дни на море и пак ме връщаха, пролетна ваканция, лятна ваканция… цяло лято с изключение на тия 20 дни. И така до 18, до пълнолетие.

Любим спомен от Калугерово?

Ммм… много, имаше колоритни личности, имаше старци и възрастни жени…. Те имат специфично чувство за хумор, дори с чувство за самоирония, което междудругото е признак на висок интелект. Ужким простовати хора, пък мъдри. Много интересни спомени имам… Имаше двама дядовци, които бяха постоянно в конфликт… дълги теми…

Любимо място в Калугерово?

Махалата, чешмата „Огнянка“, на река Тополница, манастира по-късно „Св. Николай“, където и снимах сега – имах „Черешката на тортата“, и там с помощта на свещеника снимахме… На река Тополница имаше вирове и там се къпехме, а баба много я беше страх да не се удавя. А тя се и притесняваше с кого дружа, да не се разваля… но останахме приятели и до сега с тия хора, с които се познаваме от деца, с някой по-често се виждаме от други, те са по различните краища на България на света, но си останахме близки приятели, защото бяхме приятели и като деца.

Джинс?

Произхода… чудя се какво съм наследил, защото генът е нещо много специално, генът може да се таи, 15 – 20 поколения да не дава вид, че съществува и изведнъж да избие някъде… Това е интересното, какво си наследил през поколенията, а понякога и директно, пряко от баща ти или от майка ти, какво е най-важното, което наследяваш, което те прави личност, каквато си, да речем… независимо лошо, добро, което оформя личността ти. Той Господ ни е дал свободна воля и ние можем да правим, каквото решим със себе си и да се развиваме по начин, какъвто искаме. Много ми е любопитно, въпреки че генетиката е още далече от тия неща, да открие как точно се проявява генът и какво и от кого наследяваме.

Каза за свободната воля… А твоя път?

В моя път аз съм благодарен на Господ, че правя това което искам, че си вадя хляба, най-вече, с това което искам. И съм много щастлив, защото това е най-любимото ми нещо, това което правя. Пък с най-любимото нещо да си вадиш хляба, това е повече от щастие – работата ти спори, винаги си облагодетелстван от това че нямаш трудности, всичко става много лесно, е като изключиш разни периферни, маргинални неща… но не може всичко да върви гладко и без препятствия.

Може би една дума за Синатра?

Синатра е една личност, която е достойна за възхищение. Аз може би индиректно съм „купувал“ някои неща от него. Но аз обърнах внимание на Синатра, чак когато ме оприличиха на него, преди това не знаех, че така звуча. Имаше един журналист, в началото на кариерата ми, 90-те години, написа една статия, че Вили Казасян представял еди кой си, не без известен, като българския Франк Синатра и от там ми пришиха този прякор. После обърнах сериозно внимание на него, на творчеството му, на това което е правил. Синатра има едно чувство за суинг, което го няма нито един певец, никой не може като него да суингира, т.е. така да си играе с фразата, да звучи толкова лесно, че просто все едно е някаква игра, някакво забавление, а в същност пее сложни неща. Има една категоричност на внушението при него, той е и страхотен актьор и като пее той ти внушава всичко, всяка една дума ти се забива, това му е много силно качество. Много певци са се учили от него, от целия свят, най-вече като присъствие, като цялостно присъствие – и музикално и артистично – трябва да е симбиоза, иначе ако се разделят двете неща нищо не се получава. Синатра е мостът между джаза и поп музиката, той създава поп музиката, даже певецът като централна фигура тръгва от него, иначе певецът е бил редови член на оркестъра. Той го изнася напред, вече като солист, като водеща фигура и вниманието на публиката е приковано от певеца.

Автор: Илиян Кузманов

Материалът е любезно предоставен от Илиян Кузманов – Фондация Арт Ангел, с единственото желание да сме по-добро място за живеене.