На кафе с Мартин Ралчевски – богослов, писател, емигрант…

Роден през 1974 год. в София, завършва Богословския Факултет, автор на десет книги… Семеен с три деца, живее и пише от доста време Обединеното Кралство. Въпреки че богословието остава зад гърба му в България, той продължава религиозните си търсения, в това което гледа, в това което ни дава на нас да видим.

 

Защо избра Англия за живот и семейство, там ли прописка?

По образование съм теолог. А какво би могъл да работи един теолог в България ако няма призвание да стане свещеник? Избрах това образование от любов към Бога и изобщо не съжалявам, но, когато реших да създам семейство, се оказа, че да се реализирам някъде с богословието в България е почти невъзможно. Затова сякаш самия живот ме прати временно зад граница. Англия избрах най-вече поради тривиалната причина – езика! Поради тази причина в Англия и САЩ има и най-много българи зад граница, защото всеки, малко или много, има някакви познания по английски.

 

Какво ти е нужно да пишеш, муза, вдъхновение, страст, мотив, нещо важно, което искаш да кажеш?

За да пиша не ми е нужно нищо особено. Само свободно време. Чувството идва от сърцето. Не го търся. Най-много се вдъхновявам от вечните въпроси. Има ли Бог, кои сме ние, каква е нашата цел тук, защо имаме съвест, има ли живот след смъртта, какъв е смисълът на всичко и т.н. Задавайки си сам тези въпроси повярвах в Бога, когато бях още на 16 години. Но прописах чак на 30.

 

Какво е основата на твоя стил, морал, етика, духовно, вяра? Духовен учител ли си, проповедник?

Не бих казал, че имам някакъв стил, защото съм самоук автор. Не съм посещавал курсове по писане и не съм се интересувал как се пише, за да е успешен човек. Аз просто сядам и изливам душата си пред клавиатурата. Така че какъв стил?! Стремя се моя морал, етиката и вяра да са според учението на Православната църква. Опитвам се и да живея така. Опазил ме Бог да си повярвам, че съм духовен учител. Разбира се, че не съм такъв. Аз само пиша и говоря за това, което ме вълнува. Това, че темите в книгите ми са духовни не означава, че и аз съм духовен. Аз обяснявам, разяснявам и предавам на читателите духовните си търсения, посредством моите герои, но нищо повече. Не вменявам нищо.

 

Какво стана с докторантурата ти в България, защо не се получи?

Аз не бях някой блестящ студен и съвсем не мисля, че съм достигнал знанието, което имат много други хора, занимаващи се с богословие в България. Учех прилежно и с любов и завърших с добър успех. После написах обемна дисертация, отговаряща напълно на поставената тема, цели и изисквания, но трудът ми не се оказа на ниво според богословска комисията от преподаватели, които я разгледаха. Така бях отхвърлен. Те дадоха път на други колеги да защитят и да се развият в науката. Не искам да влизам в детайли, защото определено имаше субективен елемент при взимането на това негативно за мен решение, но само ще кажа, че това отхвърляне също оказа влияние върху намерението ми за емиграция.

 

Защо Анти Христ, а не Луцифер?

Навярно питате за книгата ми „Антихрист“. Избрах да нарека книгата така, защото това са две съвсем различни личности. Антихристът ще е човек, подчинен изцяло на злото, който ще се появи в света няколко години преди да настъпи Второто Христово пришествие и ще се опита да потисне и смачка напълно християните. Докато Луцифер е самият Сатана. Дявола. Той е духовно същество, което се противи на Бога и подтиква хората към грехове от началото на човешката история. Моята книга е за първия.

 

Ще има ли книга Христа?

Във всяка моя книга се говори за Христа. Героите страдат, лутат се, търсят и през изпитания, намират Христос. Това е лайтмотив на писането ми.

 

Доброто и злото във вечна борба ли са или Бог е един и е сътворил всичко, дарявайки го с еднаква важност, любов, грижа, прошка?

Не. Доброто и злото не са във вечна борба. Доброто има природа, защото Бог е любов и Той е вечно добро. Докато злото няма природа в собствения смисъл на думата. То е само отсъствие на добро. Както тъмнината няма природа и източник. Няма нещо, което твори тъмнина. Тъмнината и мракът са просто отсъствие на светлина. Бог е сътворил всичко, дарявайки го с еднаква важност, любов и грижа, но поради нашата свободна воля ние имаме избор дали откликнем на тази Негова любов или да не го направим.

 

Какво означава да си писател в България? Не български писател, а такъв който живее и твори в България. Започвайки от битовите въпроси, дилеми, минавайки през вдъхновението, страстта?

Аз не мога да се нарека писател. Предпочитам думата автор. Предполагам, че не е лесно да се пише и едновременно с това да се работи нещо друго, защото в България наистина едва няколко души се занимават само с писане, т.е. Мисля, че има едва няколко професионални писатели. Всички останали пишат, когато имат свободно време. Но, според мен, в това няма нищо лошо.

Два примера само ще дам в полза на другия вид дейност. На физическия труд. Един от най-известните писатели в света, Толстой, е писал всеки ден определен брой часове. По някое време, в средата на деня, умишлено е прекъсвал и е започвал интензивно да цепи дърва за около час. И после отново се връщал ободрен и с нови сили над романите си. Нещо подобно е правил и, добре известния в православния свят, Йеромонах Серафим Роуз. В един период от живота си, преди да стане монах, той е пишел усилено. Точно тогава обаче той, съвсем съзнателно, е избрал да чисти големи магазини, защото по този начин, по неговите думи, чрез умората на тялото умът му си е почивал.

Моята гледна точка относно писането е, че то в никакъв случай не трябва да бъде самоцел. Ако авторът не чувства, че има нещо непреходно, което би искал да сподели е по-добре да не пише. А стойностните неща, според мен, се съдържат в стремежите на автора да отговори, чрез героите си, на екзистенциални въпроси. В моя случай тези отговори се дават въз основата на моята православна християнска вяра.

Автор: Илиян Кузманов

Материалът е предоставен от Фондация Арт Ангел и основателя ú Илиян Кузманов с единственото желание, България да е едно по-добро място за живеене!