На този ден: Прекланяме се пред подвига на Стефан Караджа – непокорният родолюбец

На днешния ден отбелязваме 153 години от гибелта на революционера на Стефан Караджа. Той е роден на 11 май 1840 година в село Ичме (дн. с. Стефан Караджово), Ямболско. Бил с едновременно весел и жизнен характер, но и непокорен и чувствителен към житейските неправди.

През 1865 г. за няколко месеца държи гостилница в Гюргево, която е свърталище на другарите му хъшове, сред които е известен с прозвището “Караджата”. От това време датира запознанството му с Хаджи Димитър.

В небезизвестното стихотворение на Ботев се описва последните мигове живот на Хаджи Димитър и там се упоменава „и търсят духът на Караджата…” Стихът никак не е случаен. Стефан Караджа и Хаджи Димитър имат много общи неща. Те са обвързани не само от общите идеи и мечтаната свобода. В живота им има много съвпадения.

Хаджи Димитър е роден на 10 май, а Стефан Караджа на 11 май. Родени са в една година и умират в една и съща година, и двамата на 28 години. Хаджи Димитър бил рус и зеленоок, а Стефан Караджа – чернокос, но двамата били с еднакъв ръст – 170 см. (Това е изчислено по височината на пушките, които държат на снимките.)

През 1868 година заедно с Хаджи Димитър организира нова голяма чета, преценявайки като удобен за целта тогавашния исторически момент.

Стефан Караджа ръководи приготовленията в районите. Събира около 50 души, набавя 50 пушки и значителни парични помощи, организира прехвърлянето на товарите до сборния пункт. Нерядко е възмутен от поведението на чужди за съдбата на отечеството свои сънародници. “От нашите богати българи нищо не трябва да се очаква…” – оплаква се той на Филип Тотю – “…Като че не отиваме да пролеем кръвта си за святото родно дело, което е и тяхно и наше.

По време на страженията турците ги превъзхождат с много. По време на второто сражение в Карапановата кория Караджата е леко ранен. Втора рана получава в третото сражение в местността Дълги дол. В следващия тежък бой в местността Канлъ дере, начело на отделение четници, той полага невероятни усилия да пробие противниковата обсада с оглед заемането на по-добра позиция, но това не му се отдава. Получил множество рани, не успява да отстъпи навреме и попада в ръцете на врага.

След като е заловен турски управници му правят предложение да прикани четниците да се предадат, което той отхвърля. На 13 юли 1868 година Стефан Караджа и други заловени четници са съдени в Русе. Караджата е подложен на многократни разпити, в последните дни от живота си той показва пред врага завидна смелост. Не се побоява да изложи причините и подбудите, които заставят него и другарите му да грабнат оръжие за бой с цяла империя и се превръща във всенароден обвинител на потисниците в България.

Според в. “Дунав” той е починал от “болестта, називаема се тетанос”, “без да мине през губилищното място /бесилката/, отдето минаха другарите му…” Погребан е от баба Тонка Обретенова, която през 1871 г. изважда черепа му и го запазва за поколенията.

Източник: razloginfo.eu