Хипстър пътешествия: Белград или приказка за Новия Берлин

Какво прави едно място Берлин, новия Берлин? По едно време се прокрадваше за Белград сравнението Малката Барселона, но определено Балканският Берлин приляга повече. Заради Духа, Фестивалите, Алтернативното Изкуство, свободното, което го доближава повече до Германия, отколкото до срамежливите му класическо ориентирани съседи, загледани дълбоко назад. Но днес няма да говорим за история, за политика, за религия, за граници, кой, какъв, защото където и на Балканите да се намирах, това бе условието на всеки млад и средно интелигентен човек, за да разговаряме или да правим каквото и да е заедно. А хората бяха толкова сърдечни, в ушите са ми многобройните „братко“, „комшу“…

Няма начин да разтягаме локуми от някой дебел буквар по история. Затова избираме да се забавляваме, да измерим индекса си на щастие. Пътешествието ще бъде до едни готини хора, няколко години подред избирани за най-добрия хотел на Белград, една алтернативна книжарница и един прекрасен парк, не отстъпващ по нищо на тези в Берлин. Белград бе част от едно писателско турне, Рок енд Рол, раници, пълен багажник книги (които „незаконно“ пренасяхме от едно място в друго), магистрали, градчета, ресторанти и търсене на места, където да се срещаме с публика. Започнахме от Македония с идеята да се спуснем към Гърция и Албания, но горските пожари ни изпратиха към Сърбия. Преди да продължим към Румъния и Турция.

(Хотелът- Best Western Natalja)

Гостоприемство – 20/10

Ще започнем с нещо, което отличава това малко бижу под франчайзът на Best Western. Какво прави един хотел изключителен – звезди, награди, удобства… за това са нужни просто средства, но има доста по-важни неща, като отношението към клиентите, лично но изключително на професионално ниво. Замисляли ли сте се, защо най-добрите сервитьори в Европа, дори и днес са сръбските и защо се търсят в едни от най-скъпите локации? Защото съумяват да съчетаят индивидуалния подход с уважението и изключително професионалното отношение. Виж пилотаж, жонглиране и не прекрачване на границите. Не всеки може да е Риц, но всеки може да предложи подобен сервиз, на много по-ниска цена, необходимо е, да го кажа по сръбски- Мерак.

(За мое голямо удоволствие, имах честа да изнеса мотивационен тренинг на мениджърите и персонала на хотела. Повярвайте ми, те бяха изключително високо ниво.)

 

Локация – 9/10

Тихо и спокойно място в един от най-реномираните квартали на Белград. Как да се ориентираме на ново място в развиваща се държава – търсете дипломатическия квартал, няма да сбъркате. През нощта нивото на шум е почти сведено до нулата. Единственият проблем е, че ви е необходим автомобил или такси, за да се предвиждате.

Удобства – 9/10

На разположение ви е градина, спокоен лоби бар, ресторант, впечатляваща винена селекция за най-изтънчените вкусове, спа зона.

Стаите – 10/10

Безупречни, по-големи от стандарта, удобни огромни кревати. Но приятно впечатление правят картините по стените, които са продължение на други картини от рецепцията. Демонстрирайки, че платната не са използвани само за декор, както огромна част от хотелите правят, а са колекции на определен художник, изразявайки отношението на този, който е правил селекцията.

Ресторанта – 11/10

Отношението продължава в ресторанта. Колекцията вина е впечатляваща, а познанията на уредника са доближават до професионален сомелиер. Един от главните готвачи е преминал школовка в Неаполитански ресторант, с което заслужено си получи екстра звезда от мен. Не мога да пропусна сладката за закуска, типично сръбски продукт, невероятни.

Обслужване – 10/10

Класическо и професионално. В допълнение към много добро владеенето на английски език от всеки, с когото може да се наложи да комуникирате.

Най близки забележителности – 8/10

Огромният парк

Парка надмина всичките ми очаквания. Изключително добра Баварска планировка, съчетаваща свободното усещане на Хайд Парк и Централ Парк. Импровизирани малки плажове, Спортни съоръжения, безброй удобни заведения, алеи и зеленина. И всичко това в съседна Сърбия, и всичко това без никакви Евро Фондове и Финансирания.

Понякога ми е трудно ми е да разбера, фетишът към Северно Корейските и Сталински паркови пространства, който се прокрадва около нас. У нас, като че ли, всичко започва и свършва с паметниците – на кого да сложим, за да се кланяме и на кого да го разрушим, защото вече не му се кланяме и не сме вече вечно признателни.  Паметници, постаменти, алеи, безумия… ако е само за усвояването на определени публични средства, ок, но ако има и зрънце естетическо желание, изглежда страшно.

(Това всичкото е правено без една стотинка Евро финансирания. От хората за хората, а не за да потънат на някого в джоба.)

 

А за кичозното…  дано е само заради усвояването. Добре де, на кого му трябва обществото ни да е в такова инфантилно и незряло състояние? На кого му е нужна тази дъвка – историята?

Светът се върти, а ние сме вкопчени в някакви неща в миналото – предци, деди, старейшини, мъдреци… Или е просто защото някой, паразитно така, прави едни мизерни кинти, я от паметниче, я от нещо друго такова…?

Utopia

Още малко за Берлинския Дух в Белград. Това е онзи – на безброй Европейски революции, непримирими, жадни за свобода. Това са вечно младите духом, успели да прекроят безброй пъти Стария Континент с нежеланието за комфорт и летаргия. Столетия прекроявали, всичко възможно… А за духа, по-простичко ще разкажа. Обявената от The Cultural Trip за най-добрата независима книжарница в Белград е едно живо място. Между другото, това прави един бизнес независим (изключително важна дума в съвременния бизнес), душата, живото, човекът вътре в него, отношението.

Простичко влезнахме, запознахме се с единия от собствениците, разказахме, показахме и след половин час вече бяхме в близкия магазин за бира, много бира за партито с книги. Казвах му: „Човек, дай да ти платя наем за помещението или каквото е нужно…“, а той, „Тц, стига бе..“… егати готините свободни хора. И това не само там, и в Македония, и в Румъния и в Турция… просто хората са успели да се отърват от наследството на соца, в което всичко се правеше срещу възнаграждение, длъжностна характеристика и всичко бе в името на заплатата и материалните блага… простичко, защото духът бе отречен, Соц Реалност. И ти става едно готино, и си казваш, повредата е в нашият телевизор, има свободни хора под слънцето, със свободна воля и много шарени Берлини. Въпросът е (винаги трябва да задаваме въпроси, да питаме, да питаме и себе си) ние искаме ли приказката за Берлин?

Автор: Илиян Кузманов

Материалът е предоставен от Фондация Арт Ангел и основателя ú Илиян Кузманов с единственото желание, България да е едно по-добро място за живеене!