15 завета на Левски, които да помним

Снимка: Radio ENERGY

148 години от обесването на най-великия българин – Апостола на свободата Васил Левски, отбелязваме на 18 февруари. Във всички градове у нас паметниците на Дякона ще бъдат обсипани с цветя въпреки пандемията. Помним ли заветите му? “Стандарт” ви припомня 15 от тях с вярата, че сме достойни да ги следваме.

1. Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род. — из недовършената римувана автобиография — из тефтерчето на Васил Левски

2. Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си. — до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.

3. Ние, дейците, сме си посветили живота за Oтечеството. Трябва да са мисли зряло. … па и да са съветваме един други и да са слушаме, да избягваме даже и най-малка гордост, да не присвояваме на себе си нищо…

4. Всичко се състои, според нас, в нашите задружни сили. Против тях не може да противостои и най-силната стихия. Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите задружни сили.

5. Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре.

6. Нашето драгоценно Oтечество се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

7. На такива хора дай работата, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.

8. За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривици, па да се поправим и всички да вървим наедно.

9. Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

10. Народе ???? — стр. 115 джобно тефтерче на Левски

11. Времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме. – до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.

12. Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.

13. На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.

14. Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.

15. Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.   

Източник:  standartnews.com